София заема 79-о място сред 140 града в индекса на Economist Intelligence Unit на най-добрите градове за живот в света. Те са били оценени по критерии като стабилност, здравеопазване, култура и околна среда, образование и инфраструктура. Столицата ни изпреварва Белград и Букурещ, които делят 82-о място в индекса и изостава от Атина, която е поставена на 72-о място.
Виена сложи край на седемгодишното господство на Мелбърн като най-добрия град за живот в света. Австрийската столица е оценена с 99,1 от максимални 100 точки в индекса на Economist Intelligence Unit, а градове в Австралия и Канада заемат шест от първите десет места в класацията. САЩ отново не са представени в топ десет. След Виена и Мелбърн се нареждат Осака, Калгари, Сидни, Ванкувър, Токио, Торонто, Копенхаген и Аделаида.
Големи финансови центрове като Лондон (48-о място) и Ню Йорк (57-о място) страдат от собствения си успех, като претовареният обществен транспорт, по-високите нива на престъпност и задръстванията подкопават привлекателността им. Хонконг (35-о място) изпреварва с малко местния си конкурент Сингапур (37-о място) в индекса, след като подобрява резултата си по критерий стабилност.
Други два азиатски града – Осака (3-о място) и Токио (7-о място) също се изкачват в класацията до най-високата им позиция от над десет години насам на фона на спада на престъпността и подобряването на обществения транспорт. Повечето от най-добре представилите се градове са със средни размери и се намират в богати държави със сравнително ниска гъстота на населението.
Хонолулу е най-добре представилият се американски град, като заема 23-о място, следван от Питсбърг на 32-о място.
На дъното на индекса, който включва 140 града, се намира разкъсваният от война Дамаск. Градове с лоша инфраструктура като Хараре или със сериозно замърсяване на въздуха като Дака също се представят зле.
„В глобален план това беше година на много промени. Виена измести Мелбърн и се превърна в най-добрия град за живот в света, а общо 77 града отчетоха промяна в рейтинга си. Завръщането към относителна стабилност след няколко големи терористични атаки и инциденти, свързани с гражданско неподчинение в голяма част от Западна Европа и Северна Америка, означава, че само девет града губят позиции в този период“, отбелязва Роксана Славчева, главен редактор на изследването.
Манчестър (35-о място), Париж (19-о) и Копенхаген (9-о) постигат най-голям скок в индекса сред европейските градове със съответно 16,13 и 12 места. Подобряването на позициите на Манчестър и Париж се дължи на устойчивостта им след терористичните атаки в последно време, въпреки че резултатите им по критерий стабилност са сред най-ниските в Западна Европа.
00:01 | 14.09.22 г.