Футболните трансфери бяха катапултирани от спортните страници във водещите новини на глобалните медии тази година, когато през лятото Пари Сен Жермен подобри, или почти размаза световния рекорд, за да открадне бразилската звезда Неймар от Барселона.
Френският клуб плати умопомрачителните 222 милиона евро за играча - над два пъти повече от предишния рекорд, поставен, когато Пол Погба се върна в Манчестър юнайтед от Ювентус за 89 милиона лири през август 2016 година, пише в свой анализ за BBC Бил Уилсън.
Тази прословута сделка обаче бе само много видимият връх на една огромна индустрия, а именно международната търговия с футболисти, която все повече се превръща в глобален бизнес.
Последните данни от ФИФА, институцията, която управлява този спорт, сочат, че досега през тази година е имало 15 291 международни трансфера, за които са били похарчени рекордните 6 милиарда долара (4,58 милиарда брит. лири).
При международните трансфери даден футболист преминава от отбор от една страна в такъв от друга, за разлика от вътрешните, при които съответният състезател сменя клубната си принадлежност в една и съща държава.
Тази рекордна цифра, която едва ли ще се промени до края на годината, тъй като трансферните прозорци в най-големите европейски първенства ще бъдат отворени отново чак в края на януари, представлява 25% увеличение спрямо 4,8-те милиарда долара, похарчени през миналата година.
Китай е развързал кесията
"Има два движещи фактора зад големите разходи", казва Хари Филп, експерт по футболните финанси в базираната в Лондон консултантска фирма Portland Advisers.
"Първият е появата на Китай и огромните суми за трансфери, които те са готови да платят, а вторият - парите, които отборите от Висшата лига на Англия могат да дадат благодарение на техните все по-доходни телевизионни сделки. Тези фактори повишават стойността на глобалния пазар".
Наистина, китайските клубове са похарчили огромните 451 милиона долара за футболисти миналата година - увеличение от 168%. Това ги постави на пето място в света след Англия, където отборите са пръснали 1,37 милиарда долара за глобални звезди, Германия, Италия и Испания.
"Бързите темпове на растежа (на китайските разходи) са безпрецедентни", отбелязва ФИФА. "Една от ключовите цели, подхранващи трансферната мания в Китай, е да бъде повишено цялостното равнище на футбола в страната, за да може националният й отбор да се класира за Световна първенство едва за втори път в своята история след дебюта си през 2002 година".
Има огромно увеличение на инвестициите в китайския футбол през последните години, което бе задвижено от плановете на президента Си Цзинпин да превърне Китай в голяма футболна страна - такава, която един ден да може да бъде домакин и в крайна сметка да спечели Световно първенство.
Път за измъкване от бедността
Китайските клубове инвестират почти само във футболисти от Европа, но не непременно европейци.
Мнозина от спечелилите си име в Източна Азия са южноамериканци. Данни на ФИФА сочат, че Бразилия и Аржентина са страните с най-много трансфери в света.
"Независимо от това как се представя нейният национален отбор, Бразилия продължава да произвежда млади футболисти за продажба по целия свят", отбелязва Филп. "Това е социално-икономически феномен, като футболът все още е път за измъкване от фавелите и начин за един младок да подкрепя финансово своето многолюдно семейство", смята той.
Бразилия не само ражда талантливи играчи за износ - нейните звезди сега греят в 118 държави, но и общата сума, натрупана от техните трансфери през миналата година, е достигнала 594 милиона долара - показател, по който страната е на първо място в света.
(БТА)
20:41 | 07.09.22 г.