Емоционално или свързано с кариерата, веднъж станали емигранти, хората рядко изпитват желание да се завърнат у дома, става ясно от проучване на HSBC. От статистиката е видно, че само 23% от живеещите в чужбина обмислят процеса на завръщането си.
Това никак не е странно - за голяма част от тях чуждата страна дава по-добро качество на живота - и за самите емигранти, и за техните деца.
Проучването на банката е направено сред 27,5 хил. емигранти по целия свят.
За тези, които се връщат, мотивите са различни, но основно (при 32% от случаите) са свързани със семейството или по лични причини. Това е особено валидно за жените (35%) и печелещите под 60 хил. долара годишно (37%).
Парите пък са водещ мотив за завръщането у дома за 29%, но от хората, които имат високи доходи - над 200 хил. долара годишно. За 20% от всички анкетирани възможността за кариерно израстване може да е основание за завръщане в родната страна, показва още проучването на HSBC.
Една от най-често посочваните причини за емигрантите да останат в чужбина се оказват по-високите разходи за живот в родната страна - при 29% от анкетираните.
Като цяло решението за завръщане е по-скоро емоционално (81%), а не практично. След това животът в чужбина липсва на 53% от завърналите се в родината си емигранти. Това е особено валидно за младите хора на възраст под 35 години - 61% тъгуват по живота си в чуждата страна.
Желанието за завръщане у дома също зависят много от националността. Например австралийците (31%), американците (30%) и британците (25%) са сред хората, които най-често вземат решение да се откажат от живот в чужбина.