Майсторите бижутери изчезват, алармират пред БТА от бранша. Гилдията на златарите изпитва всички негативи от глобалните процеси и практики, вследствие на което занаятът им замира. Те не се сблъскват и конкурират с майсторството и уменията на чуждите занаятчии, срещу тях е система, която произвежда продукция с конвейри, машини и матрици. Ювелирите очакват мерки за съхраняване на занаята.
Още през 1909 г. варненският седмичен вестник "Известник" съобщава за жалба на варненските златари и търговци до министъра на търговията и земеделието за затрудненията, които Законът за контрол на златните и сребърни предмети им създава. Още тогава златарският еснаф иска контрол на вноса и маркиране на турските монети ирмилици, махмудии и румилета, чиято златна проба е била 8 карата, а сарафите са ги продавали на селяните за 18-каратови.
Натрупаните през годините затруднения за бижутерите продължават и днес, разказва председателят на Регионалната занаятчийска камара в Бургас Мая Стоянова. Заедно със златаря Арман Аведисян и Атанас Маринов - златар-часовникар, те коментират пред БТА бъдещето и проблемите на занаята.
Според Стоянова майсторите-златари отдавна нямат поле за изява, продукцията им е скъпа, защото е ръчна и уникална изработка. Усилията на занаятчиите да се облекчи режимът за закупуване на суровината се оказва невъзможна задача, а златото е само метал, който те обработват, подчертава тя. От бранша коментират, че вносът на бижутерийни предмети създава усещане за изобилие, но всъщност поражда проблеми и безработица.
Данните на Агенция "Митници" сочат, че регистрираният внос на бижутерийни предмети за периода от 2013 г. - април 2015 г. от злато, сребро и други благородни материали е от седем държави в размер на 5992,5 кг на обща стойност близо 12 млн. лв. Според тях най-голям е вносът от Турция - 5112 кг бижутерия на стойност 8,7 млн. лв. Следващият вносител е Китай с 522 кг за почти 1,3 млн. лв., следван от Тайланд с 288 кг за близо 1,6 млн. лв. Внася се също от САЩ, Хонконг, Индия и Израел.
Професията изисква продължително обучение
Според етнографите под "златар" разбираме работник, майстор, обработващ злато, сребро и други благородни метали чрез извършването на различни операции на изтегляне, запояване, рязане, коване, леене и полиране. Традиционно, тези умения са били усвоявани заедно с чиракуването. Сега има и друг път за обучение и придобиване на образование в училища по изкуствата, където се преподава златарство и множество други умения, които се характеризират като бижутерско изкуство. Упорито вече се говори и за предимствата на дуалното обучение.
Теоретично регулатор на отношенията вътре в задругата е Гилдията, състояща се от членуващи в системата майстори и калфи. Кариерата на всеки неин член започва от стажант-чирак, после калфа, който, за да стане майстор, трябва да изработи практическа работа-шедьовър. Тази система работи само вътре в занаятчийското предприятие.
Според Стоянова, Аведисян и Маринов практиката на занаятчията-златар, изградена от традиционни техники за изработването на предметите от благородни метали, изисква продължително обучение.
Мнението на Мая Стоянова е, че Законът за занаятите, за който е ползван моделът и подкрепата на Германия, не сработи. Тогава и бижутерството бе изключено от списъка на занаятите, нямаше как тези хора, отдали десетилетия на този занаят, да продължат своето развитие. Така се промени философията на първоначално приетия закон от 2001 г. Отчитам като грешка, че съсловието не успя да убеди законодателя за погрешните тези, коментира Стоянова.
Тя смята, че е необходимо да се обсъди и дуалната система на обучение, за което първоначално са се въвели всички правила на обучение вътре в занаятчийското предприятие. Като следващата стъпка, съвместно с държавата и занаятчиите, трябва да се организира обучение на кадри, допълни тя.
Новината от председателя на регионалната занаятчийска камара в Монтана е, че от есента на тази година там ще бъде изграден и открит първият в страната ни професионален колеж. Тази система обаче все още не е обсъждана, не е потърсено мнението на занаятчийските камари и съсловията, необходима е сериозна дискусия, каза Стоянова.
Туристите - консуматори на националната ни естетика
Съвременните накити носят символично значение, местните майстори-бижутери черпят сила и идеи от християнските мотиви и от хилядолетна ни културна традиция. Според двамата златари клиентите-туристи търсят материални знаци, които да са автентичен спомен от нашата култура и естетика.
С евтината продукция на изработените в Китай и Тайван бижута обаче се превърнахме доброволно в продавачи на конфекция, констатира Аведисян. Може би и затова много търговци се разминават в очакванията и търпят загуби поради начина и вида на предлаганите предмети, посочва търговецът-златар.
Аведисян казва, че бумът в туризма е създал условия за развитието на художествените занаяти. А продукцията им заема съществено пространство в предлагането на спомени и създава специфичен облик на курортите ни. Това изобилие е със странно, понякога и скандално съдържание, което често е имитация на традиционни български предмети, които се губят в изобилието от матрьошки, странни стъклени, керамични и метални артикули от Индия, Китай, Турция и от къде ли още не, споделя златарят.
На този фон бижутерските магазини във Варна са около 40 със своя европейски модерен облик, от тях само 5-6 от тях са собственост на златари, към тази бройка трябва да се прибавят и още 8 сезонни магазина в курортните комплекси, отбелязва Аведисян.
Неговото мнение е, че най-добрите клиенти от туристите, които разбират какво желаят да закупят, са руснаците и украинците. Търсенето при едните и другите е основно на произведени в България предмети. За съжаление, поради вноса на бижутерийни предмети през последните 3-4 години се създава негативна тенденция, като колегите му се отказват и закриват и търговската си дейност, коментира златарят.
06:37 | 14.09.22 г.