Зеленчуци, плодове, ядки и билки, събрани от цялата страна. Сред тях пъстреят бурканчета и шишета с "бабиното" сладко и сиропи, плодови вина. Окото не подминава и няколко "броеници" домашна наденица, калъп бяло саламурено сирене, кашкавал от мандрата. А всичко това се допълва от хляба, ароматен, направен от неизбелени пълнозърнести брашна.
Ако това вече ви е познато от някъде, то можем да кажем, че традицията на фермерските пазари в София - в кв. "Лозенец", в "Иван Вазов" и "Борово", допълват пазарите на екологичните домашни храни във Варна, Пловдив и Бургас.
Целта на инициативата, която се организира от Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/ в рамките на проекта "За Балкана и хората", е да даде възможност за реализацията на качествени и чисти продукти, произведени във в високопланински ферми от Централен и Западен Балкан, част от Натура 2000, съобщиха за БТА от организациите.
От там уточниха, че фермерите са регистрирани по Наредба 26 на МЗХ, т. нар. наредба за директните продажби, което е гаранция за спазване на санитарно-хигиенните и ветеринарни норми. Така потребителите получават истински продукти, произведени по традиционни рецепти и технологии, а фермерите имат достоен поминък и увеличават приходите си, благодарение на скъсената верига на доставки.
Продуктите имат и добавена стойност за природата, тъй като в тези ферми животните се отглеждат екстензивно - със свободна паша и така помагат за поддържането на ценни ливади и пасища, които са дом на редки видове като царския орел и лалугера, казват от Дружеството за защита на птиците.
Традицията на фермерските пазари в столицата се възроди и то законно след десетилетия чакане на пазара в кв. "Лозенец", известен като Римската стена. Там от миналата есен в задната част на пазара всяка събота се събират софиянци, които искат да си доставят радост от вкуса на домашно произведена храна с ясен произход, за което подробно могат да се информират от словоохотливите производители.
В сряда пък от 16.00 ч. до 20.00 часа сергии опъва фермерския пазар в кв. "Иван Вазов", за който столичният кмет Йорданка Фандъкова обеща да стане постоянен, като за целта се обособи покрита част от настоящия пазар. А тази събота официално е открит пазарът в кв. "Борово".
Традицията възродиха и фермерски пазари във Варна, Пловдив и Бургас
Наред със столичани традицията възродиха и варненци с пазара "Чайка", всяка събота от 11.00 ч. до 15.00 часа, пловдивският "Четвъртък пазар" - всяка неделя от 10.00 ч. до 18.00 ч. и всеки четвъртък от 16.00 ч. до 20.00 часа, както и "Славейковото пазарче" в Бургас.
В подкрепа на идеята за фермерските пазари лично е включи и министърът на земеделието и храните Десислава Танева при откриването на Великденски фермерски пазар в София тази пролет. По думите й това е начин до българския потребител да достигне традиционната българска храна. Произходът и качеството на стоките са гарантирани, увери министър Танева и заяви подкрепата си за Столична община и нейното дружество "Общински пазари" в проектите, които са в процедури на откриване на нови такива места, които ще станат постоянни фермерски пазари, с пряк достъп на фермери и биопроизводители.
Интересът към фермерските пазари към момента е доста голям
Безусловно интересът към тези пазари към момента е доста голям, макар според наблюдатели лек отлив да има в летните месеци. Дали причината е отпускарският сезон или доста високите за стандарта на българина цени - вероятно и от двете по малко.
Що се отнася до прословутата българска недоверчивост и скептицизъм, от МЗХ и от екологичните организации, по чиято идея тръгнаха тези пазари, уверяват, че там продукцията е наистина екологично чиста. Повечето от земеделските производители на пазара са с биосертификати, а останалите са регистрирани по законовите правила. Обръща се особено внимание на това стоките да са с етикети, които да удостоверяват произхода и състава им.
България все още има да достига обемите си производство на храни, животни, плодове и зеленчуци, така че да задоволи собственото си потребление. Следва винаги да изхождаме от това, че вече сме част от един общ европейски пазар. Тук важното е нашият производител да се превърне в конкурентноспособен и да предлага цена, която нашият потребител може да си позволи, отбеляза по повода земеделският министър.
Каква ще бъде съдбата на фермерските пазари с техните импровизирани щандове от бидони и палета, обърнати бурета и други хитроумни идеи, често в унисон с предлаганата върху тях продукция, ще покаже времето. Те трябва да се изградят върху основата на доверието между потребители и производители, което изисква време, постоянство и усилия. Важно е, че засега ги има, множат се и контролът върху тях е надежден.
А вече изградената мрежа от производители лесно може да се пренася и в условията на открит пазар. Така се роди идеята и за пътуващите фермерски пазари, чието развитие тепърва ще очакваме.
(БТА)