100 години българско кино – идва ли залезът му?

В навечерието на 100-годишнината на българското кино субсидията за филмовата индустрия в страната ще бъде съкратена с над 1,238 млн. лева. Това разкриха на съвместна пресконференция представители на Националния съвет за кино и на Финансовата комисия към Изпълнителна агенция “Национален филмов център”.

“Оказва се, че за поредна година, във време, в което се съкращават средства в държавния бюджет, в това число и в системата на Министерството на културата, филмовата субсидия служи като буфер за съкращение и намаляване на разходите”, коментира Диана Андреева от Националния съвет за кино.

По думите ѝ това се случва с единствен мотив, че става дума за проектна субсидия, при която не се засягат щатни бройки и не се орязват средствата на цели институти, както се случва в областта на сценичните изкуства.

“В нито една друга държава в Европейския съюз (ЕС) никой не се осмелява така поголовно да реже от една-единствена програма или от едно изкуство”, допълва тя.

Според Закона за филмовата индустрия годишната субсидия за кино трябва да е в размер на 17,6 млн. лева, но вместо това през 2014 г. тя ще бъде едва 11,5 млн. лева. По думите на Диана Андреева този ход показва драстичното разминаване между икономическата логика и насочването на средства за култура в момент, в който изкуствата, културните, творческите индустрии и културният туризъм имат значителен икономически принос в страната.

Междувременно Националният съвет за кино вече тринадесети ден очаква отговор от страна на премиера Георги Близнашки на въпроса за финансирането на филмовата индустрия.

“Липсата на отговор е удар срещу структурираното гражданско общество в киното преди годишнината”, категорична е Андреева.

Пакт за култура

Националният филмов център и Националният съвет за кино инициират пакт за култура, съгласно който се предвижда 1% от БВП на страната да бъде предназначен именно за финансиране на култура и културни дейности. Предложението ще бъде отправено и конкретно към политическите партии, които ще се включат в дебати за култура, акцент в които ще е филмовата индустрия. Събитието ще се проведе на 16-и септември, а партиите ще имат възможността да отговорят дали биха се ангажирали с подобен ход.

“Българската култура се финансира на остатъчен принцип. Смята се за нещо, което само разходва пари, а не допринася”, твърди изпълнителният директор на Националния филмов център Георги Чолаков. По думите му нищо от европейската политика в сферата на аудиовизията не е пренесено правилно в българското законодателство. Според Чолаков е особено важно да се създадат предпоставки младите хора да влизат нормално във филмовия процес, за да не се получи нова пропаст, породена от недофинансирането.

Националната филмотека

Липсата на средства е огромен проблем, който стои и пред Националната филмотека. По думите на нейния директор Антония Ковачева държавата не отделя средства за съхранението на филмовото наследство.

Един от основните проблеми, които стоят пред Филмотеката, е фактът, че в закона не се посочва как трябва да се извършва съхранението и колко средства трябва да бъдат отделяни за този процес годишно.

Още през 2005 г. е дадено предложението в Закона за филмовата индустрия да бъде добавен текст, който обхваща тези проблеми, но до момента той все още не е влязъл в закона.

Ако се изпълни искането за култура да се отделя 1% от БВП, а 2% от тези средства се отделят за Националната филмотека, до пет години три от складовете, в които се съхраняват филми в момента, ще могат да бъдат оборудвани с необходимата техника, допълва Ковачева.

Алтернативи

“България е единствената страна в ЕС, която не е въвела алтернативно финансиране в сферата на културата”, категорична е Диана Андреева. Но преди това да се случи според нея трябва да се гарантира, че законите в страната са аксиоматични и се спазват.

Тя твърди, че в момент на неизпълнение на бюджета трето орязване чрез въвеждане на данъчен кредит за чуждестранни филмови продукции е нещо категорично недопустимо.