Голяма част от банкерите на Wall Street на възраст между 30 и 40 години са изправени пред сериозен проблем – вероятно вече са достигнали пика на своя професионален път. За мнозина от тях изкачването по пътя на успеха вече е приключило въпреки младата им възраст.
Много от тях приемат с разбиране факта, че са достигнали заплащане от няколко стотин хиляди долара на година, което е мечта за повечето служители по света. Въпреки това копнежът им да заемат ръководните места, които предлагат значително по-високи доходи и престиж, не стихва.
В много банки спадът на висшите назначения отразява съкращенията на работни места като цяло. Според цитирани от Financial Times изчисления в годините на бума преди 2008 г. 16 на сто от банкерите на Wall Street ca били управляващи директори. Сега тази цифра се е свила до 12 на сто.
"Поради различни причини заемането на позицията управляващ директор стана много по-трудно", каза Майк Карп, главен изпълнителен директор на Options Group – фирма за набиране на персонал. "Числеността на персонала в банковите звена за продажби и търговия само в САЩ е спаднала средно с 30 на сто. При някои компании персоналът е намалял с над 50 на сто", добави той.
Goldman Sachs се намира в заключителния етап от своя двугодишен подбор на нови управляващи директори. Основната годишна заплата за всеки от директорите е около 900 000 долара, а с бонусите сумата може да се покачи повече от двойно.
Въпреки че все още няма официално становище на банката, запознати с процеса по подбор на хора посочват, че се очаква броят им да достигне историческия минимум от 72 в сравнение със средната стойност от повече от 100. Моделът е същият, използван от останалите големи банки, опериращи в САЩ – от Barclays до Bank of America.
През миналата година Morgan Stanley назначи 153 управляващи директори – най-високото равнище в банковия сектор. Доскоро водач бе именно Goldman Sachs, която назначаваше по над 200 души при всеки от подборните си цикли.
При други банки спадът е още по-тежък. През миналата година Deutsche Bank, например, повиши само половината от своите банкерите, придобили възможността да бъдат назначени за управляващи директори. Подобен ход кредиторът предприе в кризисната за финансовата система 2008 г.
Същевременно банкерите, намиращи се на нивата под управляващ директор, се оплакват, че проблемът се утежнява и от един субективен "ограничаващ фактор" – а именно, хората, които заемат челните позиции, са все по-малко склонни да се пенсионират и да им отстъпят местата си.
"Много от по-старите банкери запазват позициите си. Ако преди един банкер се пенсионираше между 45- и 48-годишна възраст, сега го прави между 52 и 55", отбеляза Майк Карп.
16:48 | 13.09.22 г.