Големите производители на яхти, чиито плавателни съдове струват около 100 млн. долара без данъците, насочват вниманието си към китайските богаташи, пише Straits Times.
Въпреки дългата си крайбрежна ивица и многочисленото си население, в което влизат хиляди мултимилионери, Китай разполага само с 3000 яхти за отдих, а бизнесът с тях остава неразработена ниша. За разлика от това в САЩ на всеки 15 жители се пада по един плавателен съд (включително малки лодки) .
Труго Камински, ръководител на операциите на италианския производител Sanlorenzo в Китай, успява да продаде две яхти в Китай през 2003 г.
„Тогава нямаше никакви правила, нямаше пристанище, никаква култура, свързана с яхтите“, посочва той, подчертавайки, че и сега на фирмата ѝ се налага да „образова“ хората, които за пръв път си взимат яхти.
"Помислете за автомобилната индустрия. Преди 10 до 15 години никой не очакваше, че Китай ще стане най-големият пазар в света, а сега същото нещо се случва и с яхтинг индустрията“, коментира Камински.
Две големи европейски компании, които произвеждат яхти, британската Sunseeker и италианската Feretti, бяха купени от китайски фирми през последните години.
По думите на Камински китайските купувачи имат доста по-различни изисквания от тези от западните страни.
„В Европа ще използвате яхтата за круиз за две или три седмици. В Китай я използват за еднодневни круизи, така че не се нуждаят от много кабини, но искат голямо СПА помещение и място за забавление“, посочва той.
На Запад капитанът и екипажа често са разглеждани като част от семейството. В Китай обаче кухнята и щурвала трябва да бъдат отделени. Освен това китайските клиенти предпочитат кръгли маси за ядене, караоке машини, маса за маджонг и повече сянка.
Има и други различия.
„Пазарът наистина работи в обратна посока“, коментира Пол Блан, директор на производителя на яхти Jeanneau за Азиатско-тихоокеанския регион. По думите му в Китай първо започват да се продават големи лодки, а след това купувачите се насочват към по-малки плавателни средства.
„В Европа е обратното – хората започват с малки лодки, а когато придобият повече опит и натрупат повече средства, купуват по-големи“, твърди Блан.
Според него растежът в страната е бърз, но данъците върху вноса и почти пълната липса на публични яхтени пристанища, са пречка пред индустрията. Почти цялата инфраструктура се управлява от елитни частни яхтени клубове, членствата в които струват от 700 000 до 1 млн. юана.
Тези суми нямат никакво значение за купувачите на големи яхти, твърди Йона Кан, директор продажби на Silver Yachts, която създава кораби с дължина над 70 метра. До момента компанията е продала само три кораба – два на купувачи от Близкия изток и един на купувач от САЩ. Въпреки че не разкрива стойността на сделките, сумата е достаттчна, за да поддържа бизнеса си.
Сега Silver Yachts се насочва към азиатските клиенти.
"Нашите яхти ще бъдат купени от модерни китайци, които вече са били във всички най-добри хотели по света и вече искат нещо специално, с което да ходят на места, на които никой друг не е бил“, коментира Кан.
Търсенето на яхти срещна сериозна пречка миналата година в лицето на строгите антикорупционни мерки, които китайският президент Си Дзинпин въведе. Но Кан твърди, че компанията е насочена към други клиенти, които не извършват злоупотреби.
„Тяхното богатство е публично и признато от правителството“, допълва той.
20:10 | 05.09.22 г.