Офисът на бъдещето би могъл да се намира в кафене, зала, терминал на летище или което и да било друго място, свързано с интернет, пише Франс прес. Преносимите компютри позволяват да се работи от разстояние, но тази тенденция се усилва с появата на нови изобретения, като аватари от виртуалната реалност и роботи за телеприсъствие, вместо служители от плът и кръв.
„Тези технологии улесняват нещата, те осигуряват по-голяма гъвкавост“, коментира анализаторът Тед Шадлър от изследователския център "Форестър" в Кембридж, Масачузетс. „Хората не работят единствено от дома си, а и от място, което е практично. Някои напускат рано офисите си и се захващат отново за работа, след като децата им са легнали в леглата си."
Изследване на софтуерната компания Citrix от 2012 г. установи, че 90 на сто от работодателите в САЩ разрешават "мобилни" методи на работа. Тази практика е често срещана също в Китай, където е свързана с 85 на сто от работодателите, Бразилия (81 на сто), Индия (77 на сто), Великобритания (72 на сто), Франция и Германия (по 71 на сто).
Местоработата обаче може да придобие още по-футуристична форма посредством технологиите, които позволяват на роботи или виртуални персонажи да компенсират липсата на комуникация лице в лице между хората.
Т. нар. роботи за телеприсъствие могат да участват във видеоконференции. Продукт, създаден от калифорнийската фирма Double Robotics, ползва iPad върху прът с колела, който се придвижва в офиси и контактува с колеги.
"Колкото по-често хората виждат робота, толкова по-бързо свикват с присъствието му и за тях то става нещо нормално”, казва говорител на Double Robotic. „След като ентусиазмът попремине, вече става дума за "Джон" или "Кони" от офиса в Сиатъл.“
Човекът, който работи от разстояние, присъства под формата на този робот и може да участва в екипна работа, като се придвижва в офиса, разговаря край кафе машината и се доближава до колега, за да го попита нещо.
Още по-футуристични са виртуалните персонажи - работодателите могат да комуникират като в рисуван филм с аватари или изображения, които сами са създали. Джереми Бейленсън от Станфордския университет в Калифорния твърди, че тези срещи между аватари могат да бъдат по-добри от организираните лице в лице.
„Хората казват, че нищо не може да замени ръкостискането и визуалния контакт“, споделя той. „Разработвам компютърни системи, които позволяват подобно ръкостискане и визуален контакт. Всеки може да промени своя аватар, за да му придаде специфични черти и поведение. Във виртуална среща мога да направя неща, които да ме превърнат в по-добър продавач или ръководител.“
Според Бейленсън виртуалният персонаж позволява на служителите да спечелят време. Но за да може те да възприемат масово този виртуален персонаж, ще трябва ползването му да стане по-естествено, като се премахнат обемните каски и сензорите, до които сега се прибягва.
Автомобилостроителят Ford започна да използва виртуални персонажи в лабораторията си Immersion. Това позволява инженери и дизайнери от целия свят да работят заедно над създаването на огледала за обратно виждане и автомобилни чистачки. "Сега инженери на Ford от целия свят работят заедно виртуално над един и същ продукт", пояснява Елизабет Берън, която е специалист по виртуалната реалност във Ford.
Кори Инкпен Куин от изследователския център на Microsoft все пак изтъква, че много служители все още не са готови да работят с аватари. „Дори ако исках да приличам на котка, вероятно няма да се чувствам удобно на бизнес среща с котка“, отбелязва тя.
(БТА)
19:57 | 13.09.22 г.