Как Франция възвръща влиятелните си позиции в света на изкуството

“В началото нямаше земя, нямаше вода, нищо“, прогърмява глас в галерия от миналогодишното Венецианско биенале. „В началото нямаше нищо освен сянка и тъмнина, и вода, и великия господ Бумба. В началото бяха квантовите колебания“.

Видеоклиповете лесно могат да бъдат пропуснати по време на големи художествени изложби, но Grosse Fatigue на Камий Енро успява да привлече вниманието по всякакви начини. То използва пулсираща бас линия и представя създаването на света, човечеството и унищожаването на Вселената. На екрана бързо преминават снимки на гущери, костенурки, примитивни скулптури и кадри от Wikipedia, всички представени в контекста на изскачащи прозорци на екрана на компютър. Авторът преплита философско и мистично, модерно и древно, екстравагантно и типично по невиждан досега начин.

Grosse Fatigue е безспорен хит във Венеция, където създателят му получи награда „Сребърен лъв“ за най-обещаващ млад творец. Видеото вече е в центъра на първата изложба на Енро в САЩ, която ще бъде показана в New Museum в Ню Йорк.

Енро е част от лавината френски творци, които след години, прекарани в сенките, се озовават в центъра на европейските артистични среди, пише BBC. 

Където и да отидете в света, на панаирите и биеналетата, френското присъствие става все по-яно, макар че нито един град не е прегърнал толкова силно изкуството на Франция, колкото Лос Анджелис. През следващата година предстои и най-голямата френска инвазия – ново местно издание на организирания в Париж Международен панаир на съвременното изкуство (FIAC).

Френското изкуство премина през труден период през последните десетилетия на XX век. След като два века Париж беше безспорен международен център на изкуството, Втората световна война промени всичко това. Тя направи така, че САЩ да придобие много по-голяма тежест, когато става дума за съвременна култура.

В началото на XX век Париж е най-важното артистично място в света. Пикасо пристига там от Испания, Модиляни от Италия, Бранкузи от Румъния, а Шагал от Беларус. До края на XX век, ако искате да се преместите в някоя от арт столиците на света обаче, трябва да отидете в Лондон или Берлин, ако не в Сао Пауло или Шанхай.

Но нещо започва да се променя през 90-те години. Група млади артисти започват да създават творби, които провокират очакванията за автономността на изкуството и често въвличат зрителите в преживяването.

Дори и когато новите френски творци започват да печелят повече внимание, изкуството на Франция продължава да бъде възприемано като създадено за хора с по-специален вкус. Същевременно Париж няма търговската тежест на Ню Йорк и Лондон, не предлага евтините наеми на Берлин, нито пък може да се сравнява с някои френски регионални сцени като Дижон.

И докато мнозина смятат, че френското изкуство върви само надолу, те сякаш забравят, че са се наслаждавали заедно с останалите на „Артистът“ - лентата, която взе „Оскар“ за най-добър филм през 2012 г. „Синият е най-топлият цвят“ пък се превърна в един от най-големите хитове в арт хаус киното на десетилетието. Да не забравяме, че създателите на безспорния музикален хит „Get Lucky”, който огласи света през миналото лято, са французите – Daft Punk. Именно това електро дуо обра наградите „Грами“ преди няколко месеца.

Момичето на Бонд – Ева Грийн, е родом от Париж. Носителката на „Оскар“ Марион Котияр също. Неустрашимата актриса от новия хит на Ларс фон Триер „Нимфоманка“ - Шарлот Генсбур също е французойка.

Но твърдението, че френското изкуство е мъртво, звучи твърде странно на фона на всички тези успехи. В допълнение най-новият лауреат на наградата Търнър за първи път отиде при французиойка. Живеещата в Лондон Лори Пруву стана победител, благодарение на своята серия късометражни филми, сюрреалистични разкази и видеоинсталации. Пруву не е единственият френски творец, който развива кариерата си в чужбина.

До известна степен тя потвърждава факта, че националните граници са все по-малко значими, когато става дума за изкуство.