Първият у нас музей на комикса ще бъде открит през месец май в Русе от Стоян Стоянов, който е и директор на детска градина "Пролет" в крайдунавския град.
"Комикси събирам от дете. Първите издания, които ми попаднаха и запалиха искрата в мен, са от 80-те години - списание "Дъга" с "Историята за хан Крум", както и списанията "Чуден свят" и чуждестранните "Пиф" и "Рахан"", обяснява в интервю за БТА Стоянов.
Така повече от 30 години той събира комикси и обогатява колекцията си, която в момента наброява близо 12 хил. заглавия.
"В България има колекционери, които имат и повече, но ние не си мерим комиксите. Важното е, че работим в една общност, в която има разбирателство", обяснява Стоянов. Допълва, че комиксовото изкуство е необятна площ.
"Комиксите, които притежавам, са български и чуждестранни, като част от тях са на хартиен носител, а други са дигитализирани. Това ще бъде и работата на бъдещия музей на комикса в Русе - да се дигитализират и хартиените носители, което ще става бавно и по проекти", казва Стоянов. Той обяснява, че в началото това ще бъде музейна сбирка, а целта е да се разширява. Тя ще се помещава в сградата на Русенската библиотека, като в момента се изготвят и витражите.
Комикс на почти 90 години
Най-старият комикс на хартиен носител, с който Стоянов се гордее, е "Детски вестникъ" от 1925 година. В изданието има български разкази в картинки, както и комикс за Хитър Петър. "Вестникът излиза две години на четири страници, като първа и четвърта страница са на цветен печат. Изданието поставя т.нар. Златен век на българския комикс, който достига своя разцвет в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век - по време на Втората световна война. Тогава излизат шест броя комиксови вестника веднъж седмично, които са от осем до 16 страници - като "Чуден свят", "Илюстровано четиво" и "Седмична забава", обяснява Стоянов.
Целта на неговия музей е да събира и оригинали на комикси, на заготовки, на средства за предпечат, както и предмети, свързани с комиксовото изкуство - например пера и тушове, с които художниците са рисували комикси. Стоянов обяснява, че през 1990 г. в Русе излиза комикс в самостоятелен албум "Легенда за крал Артур", което е малко известен факт. Става дума за черно-бяла графика на Роберто Андреев.
Стоянов продължава и в момента да събира комикси и казва, че всеки, който иска да дари издание, е добре дошъл. Друга цел на музея на комикса е да организира международни и регионални форуми, свързани с "деветото изкуство", изложби, работилница за комикси и ателиета за ученици.
Комиксът като помагало при работа с деца
"Вече трета година нашата детска градина и детска градина "Слънце", с подкрепата на община Русе и на Регионалната библиотеката, организираме "Работилница за комикси", където деца от целия град рисуват комикси", обяснява Стоянов. Той допълва, че използва комиксите и като елемент на образователния процес, което му помага много в работата с децата.
"Децата възприемат света най-вече чрез визуализирането - чрез поредицата от картини", казва Стоянов и припомня, че дори миналата година художниците на списание "Дъга" са гостували на децата от детските градини "Пролет" и "Слънце" в Русе, като са рисували герои от комикси пред тях.
Идеята за най-дълъг комикс в света
Стоянов не спира с идеите до тук. През месец май, покрай откриването на музея, той и ръководството на Регионалната библиотека имат намерение да организират ученици от училищата в града, които да представят най-дългия рисуван комикс в света.
"Идеята е на гърба на тапет всеки клас да нарисува панели и така да ги свържем в едно цяло, като ще кандидатстваме за световните рекорди на Гинес", обяснява Стоянов.
По думите му през последните години има развитие на българската комикс култура и вече се мисли за комикса като културологичен феномен, което възражда неговата популярност. "В Русе, който е град на свободния европейски дух, са се случвали много първи неща и ще продължават да се случват и музеят на комикса е пример за това", казва Стоянов.
21:45 | 13.09.22 г.