Нацистките корени на Dr. Oetker

Рудолф Огюст Йоткер бил само на седмици от повишаването си в офицерска длъжност в СС по време на нацистка Германия, когато научава, че майка му, двете му доведени сестри и вторият му баща са убити от бомба на Съюзническите сили, пусната върху дома им в Билефелд.

Загубата не била само лична трагедия за 28-годишния кадет. Тя била и удар върху един от водещите доставчици на Адолф Хитлер - д-р Огюст Йоткер, чиито сухи храни се изпращали на германските войници, биещи се във Втората световна война.

Йоткер е освобден от задълженията си, за да се заеме със семейния бизнес през октомври 1944 г., пише Bloomberg. През следващите шест десетилетия бившият офицер от СС, обучаван в концентрационния лагер в Дахау, разширява бизнеса, като допълва към него логистични дейности, храни, напитки, банково дело и хотели, създавайки конгломерат с над 26 000 служители и годишни приходи от 10,9 млрд. евро.

Йоткер умира през 2007 г. на 90-годишна възраст като оставя след себе си осем деца от три брака - Розели Швайзер, Огюст Йоткер, Бергит Дъглас, Кристиян Йоткер, Рихард Йоткер, Алфред Йоткер, Карл Фердинанд Йоткер и Юлия Йоткер. Завещава им и империя, оценявана на 12 млрд. евро.

Всяко от децата на Йоткер и семействата им контролират по 12,5% от базираната в Билефелд холдинга Dr. August Oetker KG.

"Те са много стабилни като династия", твърди авторът на книгата "Семейство Йоткер" Рудигер Юнгблут. По думите му те никога не са изнасяли холдинга си в Швейцария, както са го сторили други германски фамилии.

Всичко започва през 1891 г., когато Огюст Йоткер, фармацевт по професия, започва да продава трайни набухватели, които не променяли вкуса на сготвената храна. Той е и първият човек в Германия, разработил опаковките за еднократна употреба за бакпулвер и пудинг на прах.

Единственото му дете, Рудофл, е убито във Франция през 1916 г., докато служи като офицер в германската армия. Синът на Рудолф, Рудолф-Огюст Йоткер, е роден шест месеца след смъртта на баща си.

Три години по-късно вдовицата на Рудолф, Ида Мейер, се омъжва за Рихард Казеловски - близък приятел на покойния ѝ съпруг. Казеловски и Луис Йоткер, по-малкият брат на Огюст, поемат бизнеса през 1921 г.

Двамата мъже строят още фабрики и се заемат и с други дейности в Германия, включително с производителя на шевни машини Koch Adlernaehmaschinen Werke AG и с производителя на фосфати Chemische Fabrik Budenheim AG.

Луис Откер умира през 1933 г., когато Казеловски вече е член на Нацистката партия, а Адолф Хитлер е канцлер на страната.

В края на 30-те години Казеловски се присъединява към Freundeskreis Reichsfuehrer SS - елитна група бизнесмени и високопоставени нацисти, събрани от Хайнрих Химлер, шеф на СС и организатор на Холокоста.

Фирмата допринася за военната мощ на Третия райх, създавайки джойнт венчъри за производство на хранителни продукти със СС и германската армия, и доставя своите изделия на войниците по време на войната.

Фирмата Kochs Adler, в която фамилията е мажоритарен собственик, е произвеждала гранати и части за автомати MG 42. Освен това в заводите ѝ са работили чуждестранни пленници по време на войната. Фирмата за химикали Chemische Fabrik Budenheim също е използвала военнопленици.

"Казеловски и фирмите на Йоткер се възползвали от възможностите, които им предлагал режимът", казва Келер.

Доведеният син на Казеловски, Рудолф-Огюст Йоткер, постъпва в германската армия през 1940 г. и става доброволец в СС на следващата година. Започва да се обучава за офицер през 1942 г. Като част от обучението Йоткер преминава курсове в концентрационния лагер Дахау, където се намира едно от училищата на СС. Йоткер е арестуван от британските сили през май 1945 г. Обвиненията срещу него са свалени и той се завръща начело на компанията две години по-късно.

Моментът няма как да е по-подходящ - икономиката на Германия процъфтява и това ускорява издигането му до статута на един от най-видните индустриалци в страната. През 1950 г. Йоткер произвежда над 750 млн. опаковки бакпулвер и пудинг на прах. През следващите 20 години той придобива производителя на шампанско Soehnleing Rheingold AG, частната банка Bankhaus Lampe KG и компанията за контейнерни превози Hamburg Sudamerikanische Dampfshiffarhrsts-Gesellschaft KG. Купува и някои пивоварни и поставя началото на едноименната си превозаческа фирма.

Йоткер се жени за третата си съпруга Майа фон Малез през 1963 г., която ражда последните три от осемте му деца - Алфред, Карл Фердинанд и Юлия.

Пенсионира се като генерален партньор на изпълнителния съвет на конгломерата през 1981 г. и е наследен на поста от най-големия си син, Огюст. Йоткер прекарва старините си в колекциониране на произведения на изкуството и разширяване на фирмената верига от луксозни хотел. Остава президент на консултативния съвет на групата до смъртта си през 2007 г., пет години след като прехвърля по-голямата част от дяловете си на осемте си деца и техните семейства.