Напрежението между богатите и свръхбогатите, както и между "старите" и "новите" пари са стари колкото самото богатство, пише CNBC. Но в Ню Йорк, Сан Франциско, Лондон, Хонконг и други центрове с висока концентрация на големи състояния нарастващата пропаст между богатите и супер-богатите едва ли някога е била по-широка.
В статия за New York Observer Ричар Киршенбаум разказва за приятел, чието име не споменава, който вече не се чувства важен в Ню Йорк, защото е просто милионер. Киршенбаум определя това като "тревогата на милионера".
В момента за да бъдеш "важен" в Ню Йорк са нужни най-малко 100 млн. долара, разказва още анонимният милионер, като допълва, че се чувства като "загубеняк" заради апартамента си за 10 млн. долара.
8-каратовият диамант на съпругата му бледнее пред 20-те карата на нейна приятелка. Той се гордее, че има места в ложата за мача на любимия си отбор, но някой друг купува целия отбор.
Разбира се едва ли може да се очаква да проявим каквото и да било съчувствие към недолюбваните милионери и емоционалните тревоги, които преживяват. Попитайте всеки от над 11-те милиона американци без работа какво означава да се икономически безсилен.
"Тревогата на милионера" обаче се корени в бързото разрастване на неравенството.
Според доклад на Скот Уиншип от Brookings "най-бедните" домакинства в САЩ, които са част от най-богатите 0,01% от населението, имат приходи, които са 17 пъти по-големи от тези на попадащите в групата от 1% от населението с най-високи доходи.
Ако структурата на доходите в САЩ е сграда, тя ще изглежда по-скоро като хотела Бурж Халифа в Дубай, а не като пирамида. Топ 0,1% ще са на 160-ия етаж, а топ 1% ще са на 10-ия етаж. А ако Лари Елисън е на 160-ия етаж, Мит Ромни ще е на 6-ия.
23:18 | 11.09.22 г.