Тамара де Лемпицка се омъжва два пъти, но предпочита жените. Тя е не само една от най-очарователните дами в бляскавия елит на "annees folles" или "лудите 1920-те" години в Париж. Тя е и сред най-модерните художници на портрети на своето време, предава Bloomberg.
В САЩ, където прекарва втората половина на живота си, тя все още има много почитатели, особено в средите на шоубизнеса: Мадона е един от най-запалените ѝ колекционери.
В Париж критиците така и не я възприемат твърде сериозно.
"Pinacotheque de Paris" е едва втората ѝ ретроспективна изложба в града, където тя бележи най-големите си триумфи. Включва над 200 творби - картини, плакати, литографии, мебели, стъклени предмети и бижута от частни френски колекции. Първата изложба, която е сравнително скромна, е през 2006 г. в предградието Болон-Биланкур.
Лемпицка (1898-1980) се ражда с името Мария Горска във Варшава, която по онова време е част от Руската империя. Пристига в Париж след Първата световна война като една от многото, търсещи убежище от Болшевишката революция. Тъй като съпругът ѝ, който бил адвокат, не можел да намери подходяща работа, Лемпицка трябва да се заеме с изкарването на прехраната. В Русия тя вече е започнала да рисува като хоби. Сега се захваща сериозно и скоро развива свой собствен, характерен стил. Контрастните ѝ портрети, приличащи на плакати, дължат много на стила, известен днес като "арт деко".
Повечето от моделите на Лемпицка са жени. Тя не крие сексуалните си предпочитания: изложбата в Париж прелива от чувствени голи тела в предизвикателни пози. Дълго време има връзка с прочутата певица по нощни клубове Сузи Солидор, която също е рисувала гола. Портретът, който е един от най-добрите на художничката, не е включен в изложбата.
През 1927 г. съпругът ѝ вече не може да издържа ексцентричния ѝ начин на живот и я напуска. През 1939 г. тя заживява в Холивуд с втория си съпруг - унгарски аристократ. Тогава тя до голяма степен вече не е на мода. Спокойният живот и религиозните картини от по-късния ѝ период нямат нищо общо с бляскавите ѝ години в Париж.
Умира в Куернавака, Мексико, а прахът ѝ е разпръснат над вулкана Попокатепетл.