Как Steinway се превърна в "хубавата Елена"

Хедж фонд титанът Джон Полсън е уверен, че може да изтръгне поне още няколко тона сладка музика от Steinway Musical Instruments. Дни преди компанията за производство на пиана да бъде продадена на фирмата за частен капитал Kohlberg & Co. Полсън отправи оферта за 512 млн. долара или с 9% повече от предишното предложение, пише Businessweek. Мениджърът, чиято сделка оценява Steinway на 40 долара за акция, победи и още един кандидат-купувач в последната минута - южнокорейската Samick Musical Instruments, която беше предложила по 30 долара за акция. На какво се дължи разгорещеният интерес към една ексцентрична и стара фирма, която се крепи на технология от 19-и век? Бизнесът на Steinway, свързан с продажбата на саксофони на ученици, е стабилен, но изящните пиана на компанията, които могат да струват над 200 000 долара и „са виновни“ за около половината от приходите ѝ, се радват на силно търсене. Според последния финансов отчет на дружеството през второто тримесечие на тази година то е продало с 1/3 повече пиана в Северна и Южна Америка и с 20% повече в Европа. И то на фона на годишното повишение на цените с 3,5%. Азия е единственото разочарование, като част от причините се крият в обменните валутни курсове. Като цяло приходите от продажба на пиана са нараснали с почти 13%. Това не остава незабелязано от Полсън или инвеститори като Armored Wolf - инвестиционна фирма от Ървин, Калифорния, която купи още акции от Steinway, след като Kohlberg отправи офертата си. След 160 години на съществуване и четири компании-майки една от малкото сериозни заплахи за бъдещето на Steinway е евентуална икономическа криза - проблем, който хедж фонд като Paulson & Co. може да преодолее по-безболезнено в сравнение с публичните акционери. Марката Steinway е богата и издържлива, а инженерите ѝ почти не са променили техниките, разработени от майсторите на фирмата в Германия и Ню Йорк.