Опасност картини на велики майстори да напуснат пределите на Великобритания, въпроси в парламента, безмерно богати руснаци, алчни политици - всичко това звучи много съвременно, пише Bloomberg.
Именно подобни проблеми обаче са се появили и при първото сериозно противоречие около изнасянето на изкуство през 1779 г. на Острова. Много от въпросните платна току-що се завърнаха в "Хютън Хол" - английската къща в провинцията, от която били продадени през 234 г. Изложбата ще е в имението в Норфолк до края на септември.
Има и още нещо: това е колекцията на Робърт Уолпол (1676-1745). Първият британски премиер на практика е създател на тази институция и е я оглавява в продължение на цели 21 години, като по-късно живее на "Даунинг Стрийт" 10. Той бил възпитаник на Итън Колидж.
Уолпол идва на власт след един от първите големи сривове на пазара в историята на капитализма - Южноморския балон. Той успява да избегне войни с други държави и поддържа ниски данъци, което засилва неговата популярност, макар че по-късно тя намалява, след като вдига митата върху цигарите и алкохола.
Въпреки че произлиза от семейство със средни доходи, по-късно той намира достатъчно пари, за да разшири къщата си и да я напълни с невероятни произведения от изкуството. Това обаче става за сметка на големи дългове. Половин век по-късно внукът му бил задължен да продаде най-добрите от картините. Сделката е извършена от Джеймс Кристи - основател на едноименната аукционна къща, а купувачът е един от най-запалените колекционери на изкуство в края на 18 в. - руската императрица Екатерина Велика.
В крайна сметка тя купува 204 картини за сравнително скромните 40 555 паунда (малко повече от всички дългове след смъртта на Робърт Уолпол). 70 от тях, включително от художници като Рембранд, Рубенс и Ван Дайк, са върнати там, където били окачени първоначално.
Продажбата на картините на Уолпол далеч не е последният случай, в който британска провинциална къща е опразнена по подобен начин. Всъщност това се случва и до днес, и е доказателство колко много изкуство е натрупано в именията в Англия. Продажбата на въпросната колекция просто е първата подобна драма.
Тя предизвиква изумление и полемики. Политици призовават картините да бъдат изкупени в полза на държавата и да се създаде национална галерия. Това се случва почти половин век, преди да бъде създадена Националната галерия в Лондон през 1824 г. И макар и късно, идеята се ражда.