Бизнес уроците на Хелън Гърли Браун

Дългогодишният главен редактор на едно от най-четените женски списания в света Cosmopolitan Хелън Гърли Браун почина в понеделник (13 август) на 90-годишна възраст.  До последно тя бе начело на световния медиен бранд Cosmopolitan и отговаряше, макар и непряко, за всички 65 издания по света.

През годините Браун поставяше нови дефиниции и размери на женската сексуалност.

Тя ядеше салата с пръсти, защото твърдеше, че е секси, беше омъжена в продължение на 51 години. През житейския си път успя да напише цели 11 книги посветени на женската сексуалност и нейното развитие, като най-първата от тях все още е в класацията на световните бестселъри в жанрa - „Сексът и свободната жена“.

Освен това тя бе начело и създател на марка, която вече десетилетия е ценена в бранш, където много конкуренти не успяват.

Женското списание, лице на което беше тя в продължение на дълги години, често употребява думата „секс“ във всички свои анкети, списъци, идеи за филми, книги и музика, пожелания, съвети и др.

Изданието Businessweek разговаря с настоящия главен редактор на списанието Кейт Уайт за бизнес уроците и всички традиции, които Браун е изградила през годините в Cosmopolitan.

- Как Браун успя да създаде марка, която нито един друг в медийната индустрия не успя?

Тя слушаше своя вътрешен глас. Вярваше на това, което той и казва. Тя можеше да погледне през погледа на читателя. Тя не се занимаваше да прави маркетингови проучвания на аудиторията или да изследва фокус групите. Тя обичаше да казва: „Чувствам се по този начин, това са моите нужди и желания и се обзалагам, че всички останали жени се чувстват и мислят по този начин“. Тя залагаше на това, че всяка жена се нуждаеше от това да бъде обичана и желана. Според мен това е един много полезен урок, за всички хора, които изследват медийния пазар. Хелън никога не сложи на корицата усмихната двойка или жена прегърнала домашния си любимец. На кориците й винаги имаше по една невероятно секси жена. Брандът не отстъпваше никога на своите утвърдени традиции – веднъж ни предложиха да направим корица на броя с Том Круз. Разбира се, че им отказах.

- Как успявате да запазите фокуса на работата си?

Казвам на редакторите, за които отговарям, както и на тези, които работят в изданията на списанието по света, да се стараят да не променят идентичността на списанието. Да съблюдават постоянно дали не се отклоняват от неговата уникалност, от спецификата му. Малките неща могат да те отклонят и трябва да се внимава.

- Все пак си направила някои промени в изданието?

Увеличих броя на типично социалните теми, които се засягат в списанието, като например изнасилванията на първа среща или болестите, които се предават по полов път. В днешни дни ние знаем, че жените са много по-сигурни в себе си, отколкото са били преди години. Но все още наблягаме да говорим и пишем открито за проблемите, които имат жените, за чувствата и желанията им.

- Попадала ли си в ситуация, в която си се питала „Какво би направила Хелън?“

Винаги се питам: „Достатъчно голям ли е този брой? Забавен ли е достатъчно?“ През октомври имахме материал, който беше на тема „Уроците на Кейт Мидълтън“. Гледах го и си казах: „Определено нещо излиза от рамката на нашия бранд“. Тогава промених заглавието на материала на „Уроците на доброто момиче, които дори лошите момичета трябва да откраднат“.