През последните пет години Барселона се наложи като най-добрия футболен клуб. Барса същевременно постигна победа за всички онези, които държат на насърчаването на млади таланти от своята школа като най-честен път към успеха. Най-малкото, такава е философията на каталунците, новите играчи е хубаво да идват от собствената страна, ако не и от собствената школа.
Тази максима се харесва от някои професионални клубове. Не на последно място заради това, че вече има пример разходите за внос на футболист от световна класа да надхвърлят границата от 100 млн. евро, пише в свой анализ Wall Street Journal.
600 километра в западна посока обаче това послание още не е пристигнало. В испанската столица Реал Мадрид държи на своята почти империалистична стратегия и продължава да сглобява отбора си от скъпоплатени играчи.
От 15-те играчи, които Реал използва най-често, 11 са чужденци. От дните на диктатора Франциско Франко насам Реал Мадрид се бори повече, отколкото всеки друг клуб, да осигури върховенството на Испания чрез господството на зеления терен.
Най-международен от всички клубове
Тук обаче има бразилци, германци, аржентинци и французи. От съседна Португалия са треньорът и един нападател. Това напомня на онази част от испанската история преди 400 години, когато Иберийската империя се простира от Америка до Южна Азия и дори в части от днешна Италия, Германия и Франция.
Въпреки това Реал има един проблем: Барса просто играе доста по-добре.
„Реал е на футболния трон, с най-голям бюджет от всички клубове, и почти никога не се грижи за това колко големи са дълговете, само и само за да накара най-добрите играчи да подпишат договор“, казва Рой Хъдсън, бивш играч и мениджър, който днес е коментатор в GolTV.
А израсналият в Испания спортен журналист Джими Бърнс, чиято нова книга „La Roja" описва възхода на испанския футбол, пише: „Това е съдбата на един отбор, който преживя най-силните си години през 50-те години, когато Реал беше първият отбор, заложил на чуждестранни звезди“.