Джан Ин (известна и с кантонското си име Чун Йен) е най-голямото от осем деца на офицер от Червената армия, който е хвърлен в затвора по време на Културната революция в Китай заради "капиталистически обиди". Днес тя е една от най-богатите бизнес дами, които сами са натрупали състоянието си, като нейното се оценява на 1,6 млрд. долара. В началото на 80-те години на миналия век, докато работела в завод за хартия, тя забелязала, че отпадната хартия, която началниците й толкова небрежно изхвърляли, всъщност струва нещо. Оттогава тя печели от това свое прозрение. Nine Dragons Paper, която основава през 1995 г. със съпруга си, в момента е една от най-големите компании за рециклиране в света.
В развиващия се свят има много бизнес дами като Джан Ин, пише списание Economist. Седем от 14-те жени милиардери, които сами са натрупали богатството си, в класацията на списание Forbes са китайки. Редица фирми на развиващите се пазари насърчават жените по-успешно от западните си конкуренти, сочат някои изследвания.
В Китай 32% от високопоставените ръководители са жени спрямо 23% в Америка и 19% във Великобритания. В Индия 11% от изпълнителните директори на големите компании са жени спрямо 3% от шефовете от Fortune 500 в Америка и 3% от шефовете от FTSE 100 във Великобритания. Турция и Бразилия са на трето и четвърто място (след Финландия и Норвегия) в класацията на Световния икономически форум на държавите по дял на главните изпълнителни директори, които са жени. В Бразилия 11% от изпълнителните директори и 30% от високопоставените ръководители са жени.
Ако става въпрос за образование, младите жени от средната класа изпреварват мъжете. В Обединените арабски емирства 65% от всички студенти, завършващи университет, са жени. В Бразилия и Китай този дял е съответно 60% и 47%. В Русия 57% от всички жени на колежанска възраст продължават образованието си; едва 43% от мъжете го правят. Бизнес училищата, тези ковачници на капитализма, бързо се феминизират. Около 33% от студентите в China Europe International Business School в Шанхай и 26% в Indian School of Business са жени - дял, който може да се мери с показателите в редица западни университети като Harvard Business School и INSEAD.
В "Да спечелиш войната за таланти на развиващите се пазари: защо жените са решението" Силвия Ан Хюлет и Рипа Рашид посочват, че бизнес дамите са изправени пред сериозни препятствия на тези пазари. Как могат да останат в играта, след като в Обединените арабски емирства те не могат да пътуват без придружител от мъжки пол? И как биха могли да бъдат възприемани сериозно, когато в Русия терминът "бизнес дама" е синоним на проститутка? На всеки един развиващ се пазар на жените се пада лъвският дял от семейните задължения. На редица места сделките се сключват в мъжка компания на вечеря с алкохол.
Натоварването за бизнес дамите може да е съкрушително. Бързият растеж означава изтощителна промяна. Да имаш клиенти в различни часови пояси, както често се случва на азиатските компании, прави нещата още по-трудни. Над една четвърт от жените в бизнеса, анкетирани от Хюлет и Рашид, твърдят, че работят между 8 и 18 часа повече всяка седмица, отколкото преди три години. Освен това разстоянията до работното място често са огромни и пътуването до него отнема дълго време.
И все пак, не липсват примери за успешни жени в бизнеса - като се започне от родената в Индия Индра Нуи - президен на PepsiCo, и се стигне до Дун Минджу - авторката на една от най-продаваните книги за бизнеса в Китай. В "Безпощадно преследване" сестра Дун, както я наричат почитателите й, разказва за издигането си от продавачка до шеф на Gree Electric, най-големият производител на климатици в страната.
Животът в страни с бързоразвиващи се икономики предлага много предимства на женитеф професионалисти. На първо място, има много евтина работна ръка, която да готви и гледа децата. В същото време, корпоративната култура се променя удивително бързо, най-малкото защото компаниите наемат толкова много млади хора.
Недостигът на квалифицирани работници предизвиква война за експерти. В някои държави компаниите очакват да губят по една пета от висококвалифицираните си работници годишно. Така че те правят всичко възможно да ги задържат. Включително като създават по-добри условия за жените. Много международни фирми имат менторски програми и женски мрежи.
Фармацевтичната компания Boehringer Ingelheim и банката Citi са въвели краткосрочни работни места, за да окуражават жените да пътуват. Goldman Sachs в Индия пък комбинира бъдещи майки със сезонно работещи майки. Информационната компания Infosys организира йога за бременни за служителките си. Друга IT фирма - Wipro, осигурява грижи за децата на територията на офиса по време на дългите ваканции.
Мъдрите компании се съсредоточават върху двата най-големи проблема за работещите жени на развиващите се пазари: грижата за техните възрастни родители, което обикновено е по-голям проблем от грижата за децата, и пътуването до работното място. Все повече фирми осигуряват гъвкаво работно време, така че жените да могат да работят от вкъщи. Ernst&Young провежда дни на семейството, за да покаже на родителите какво са постигнали дъщерите им. Освен това компанията предлага медицински осигуровки за родителите. Редица фирми осигуряват транспорт за жените, работещи до късно. В Индия, Обединените арабски емирства и Бразилия таксиметровите компании, в които работят само жени, процъфтяват.
Всичко това може и да звучи малко лигаво на пионери като сестра Дун (която твърди, че не е почивала от 20 години) и Джан Ин (която казва, че "успехът ми се дължи на характера ми"). То обаче е знак за напредък. Героините, които създават империи с много труд и решителност, се срещат рядко във всяка една култура. (Което всъщност е в сила и за героите). Бързият растеж на развиващите се пазари привлича все повече жени в корпоративния живот. И докато те показват своята издържливост, патриархалните нагласи започват да се разпадат.