Изкуството на виното датира от хилядолетия. В това едва ли някой се съмнява, още повече, че самото производство на бутилка качествена гроздова напитка отнема години (какво остава за самото разкриване на тайната за направата й).
Със сигурност и на първите винари са им трябвали години, за да достигнат до точните пропорции, сортове и смеси за постигането на уникален букет, аромат и плътност на консистенцията.
Трудно е обаче да си представим как точно са извършвали приготовленията си древните народи, когато са произвеждали вино. Особено без удобството на съвременните технологии, умения и навици за събиране и обработка на гроздовете, за изсипване на гроздовия сок в бутилки и съхранението му на специална температура и при определена влажност – знания, придобити през годините.
Е, вече понятието „от хилядолетия” е по-конкретно. Благодарение на археолози в арменското селище Арени е открита вероятно първата винарна в света (а с това и родината на виното), която е на повече от 6 хил. години, съобщава вестник Telegraph.
„Системата” за производство на вино е направена в скалите със специално издълбани плитки ями за намачкване на гроздето, отделянето на сока от джибрите и ферментацията.
Археолозите открили също, че древната винарна е заобиколена от гробище. Това навело учените на мисълта, че жителите на каменно-медната епоха (която датира отпреди 6 000 години) са използвали гроздовата напитка за своите ритуали и погребални церемони.
Изненадващо учените открили остатъци от пресовано грозде и семенца, които след задълбочен анализ показали, че сортът, използван преди 6 000 години за производство на вино - Vitis vinifera (Европейска винена лоза) е същият, който мнозина винари използват и в наши дни.
Откритието бе обявено във вторник от National Geographic Society, които финансирали разкопките. Винарната е открита на същото място, където преди година археолози намериха най-старата известна в света кожена обувка – мокасина на 5 500 години.