Лятна музика, идваща от древна китайска цитра, ароматни изпарения с ухание на цветя и билки от дървени вани с дърворезби на дракони и митичната птица Феникс. Всичко това напомня на живота на Янг Гаифей - една от четирите древни китайски хубавици и наложници от времето на династията Танг (618-907), известна с грижите си за тялото, които днес се наричат спа процедури.
Традициите в масажа, аромотерапията, горещите вани и начините за релакс в Китай датират от 5 000 години и са нарисували доста живописна история за това време.
В наши дни обаче най-голямата японска компания, специализирана в спа процедурите – Gokurakuyu (Гоукуракую), е решила да мери сили в горещите вани с местните компании от Средното Кралство (имената на Китай през годините се променят, всяка династия кръщава страната Империя на Великите Гинг, Минг и т.н., името Китай обаче се запазва през вековете и се превежда като „средното кралство“).
Освен с лукс и разкош, японските спа центрове ще пренесат и други важни части от културата си - жени, облечени в красиви кимона, предлагащи вкусно суши, горещи извори и обществени бани (известни като „онсен“ и „сенто“ ) ще привличат китайските любители на здравословната почивка.
Според данни на Financial Times компанията Gokurakuyu ще отвори първия си спа център в Китай през март 2011 заедно с партньорите си – местното подразделение на китайската компания Citic Group и японската инвестиционна къща MBK.
Компанията е обявила и доста агресивен план за експанзия на новия пазар, който включва отварянето на 100 различни по големина спа салона в Китай за следващите пет години – повече, отколкото има дори в Япония.
Китай има голям запас от източници на горещи извори на повече от 3 000 места из страната. За 2008 г. броят на туристите, посетили горещите извори на Китай, са близо 24 милиона. За индустрията това означава повече от 50 млрд. юана (повече от 5,6 млрд. евро).
Ли Шулин, маркетинг експерт, казва, че навлизането на новия пазар от страна на японската компания ще е успешно ако услугата бъде предложена така, че да не се различава по нищо от местните традиции. По подобен начин компании от чужди страни успяват да навлязат на пазара с чай в Китай – родината на това растение.
Шънджи Мацумото, директор на отдела, който се занимава с развитието на Gokurakuyu извън пределите на Япония, казва пред Financial Times, че компанията няма да изневери на стила и имиджа си, който е постигнала в родната си страна.
Основана през 80-те години на миналия век, Gokurakuyu има солиден опит в предлагането на стоки и услуги, свързани със спа процедурите. В това число влизат бани на открито, сауни, солариуми, пособия за хиропрактика (един от най-древните начини за лечение, подобен на масаж с ръка) заедно с ресторанти и кафенета.
Компанията има 18 собствени спа центъра и 28 франчайзинг поделения из цяла Япония.
Плановете й са да изгради в Китай три, четири и дори пет пъти по-големи спа комплекси от тези в родината си, за да осигури повече пространство за любителите на телесните удоволствия в страната.
От Gokurakuyu ще трябва да се съобразят и с културните различия между страните. „Основата ще бъде форматът на центровете ни в Япония“, казва Мацумото, цитиран от China Daily. Една от разликите е в това, че в Китай хората са свикнали да имат повече лично пространство. Ако за Япония е нормално да се събират много хора на едно място, то в Китай „ако няма достатъчно пространство, клиентите няма да могат истински да релаксират“, казва Мацумото“.
Друга особеност е навикът на китайските бизнесмени да не гледат на спа центровете само като на места за почивка, но и да се възползват от уединението и свободното си време, за да водят преговори, да се срещат с търговски партньори и дори да подписват договори на масите за масаж.
Една от причините японската Gokurakuyu да се ориентира към нови пазари са проблемите с бързо разрастващия се сектор на недвижимите имоти. Правителството държи голяма част от „апетитните“ парцели за този вид дейност в страната, а повечето компании нямат желание да строят едноетажни сгради на места, където по-изгодно би било построяването на по-висока бизнес или жилищна сграда, припомня Deutschland Financial Times.