Диамантът "Кохинор" няма да напусне Великобритания

Макар да е открит в страната им, индийците са се отказали от скъпоценния си камък в миналото

Пребиваващият на посещение в Индия британски премиер Дейвид Камерън отхвърли възможността Лондон да върне на Делхи легендарния диамант "Кохинор", който е инкрустиран в короната на британските монарси, предаде ИТАР-ТАСС.

В интервю за индийски телевизионен канал Камерън каза, че е "под обсада от искания за връщане на диаманта". "Ако направим това, Британският музей в един миг ще опустее", заяви премиерът и добави, че ще разочарова зрителите, но "диамантът ще остане там, където е".

Смята се, че "Кохинор" ("планина от светлина" на езика фарси) е намерен преди около 5 000 години в Южна Индия. Според преданието той е бил в очната ябълка на бог Шива, посочва ИТАР-ТАСС. Диамантът, който има многовековна история, никога не е продаван за пари, а в древността индийците са смятали, че скъпоценният камък може да се размени за толкова ориз, колкото да изхрани цялото човечество за ден и половина.

През 1849 г. камъкът, който за времето си е смятан за най-големият диамант в света, е изнесен от Индия като военна плячка и предаден на кралица Виктория. По нейна заповед "Кохинор" е шлифован, при което загубва 42 на сто от теглото си, което сега възлиза на 108,9 карата, съобщава руската агенция.

През 1853 г. Кохинор е инкрустиран в британската корона.

Според легенда е имало и опити диамантът да бъде разрязан на три части. Щом докосвали диаманта обаче, той сменял цвета си и ставал черен, разказва сайтът Famousdiamonds. Бижутерът, който бил нагърбен със задачата да размножи скъпоценния камък, се самоубил от страх, а на сутринта диамантът бил намерен в първоначалния си цвят и форма.

В исторически план е трудно да се отсъди при кого трябва да остане диамантът, се казва в книгата си The Great Diamonds of the World (Големите диаманти в света) Едуин Стрийтър. От една страна, от гледна точка на гемолозите, "Кохинор" е собственост на Индия, тъй като именно това е родината му и там е бил открит. Страната обаче, в лицето Джавахарлал Неру, първият министър-председател на независима Индия, се отказа от богатството си още през 50-те години на миналия век.

„Диамантите са за императорите, а Индия няма нужда от императори“, казал Неру и оставил скъпоценния камък далеч от пределите на страната.