Опашките за концерт, за покупка на билети за известен изпълнител, за вход в популярно заведение или премиера в някой театър са нещо обичайно. Хиляди обаче се редят периодично в Хонконг в очакване да се сдобият с... луксозна чанта.
„Търсим нова дамска чанта“, казва Селесте Лоу, докато чака на опашката търпеливо до приятелката си, Карина Лух, пред магазин с размерите на супермаркет с табелка на Chanel на хонконгската Кантън Роуд, пише АФП.
Двете момичета са на по 20 години, студентки и вече се заглеждат по доста впечатляващи аксесоари – Селесте носи чанта на Louis Vuitton, а приятелката й е с Chanel.
И двете работят на половин работен ден и спестяват пари за придобивките си от около година.
„Искаме да си ги купим заради известния бранд“, казва Селесте. „Какво да кажа? Хората забелязват чантата, която носиш. Това ти носи усещане за увереност.“
Дори в сутрините на работните дни търговската улица в Хонконг Кантън Роуд, на която има преобладаващо дизайнерски бутици и магазини на западни марки, е буквално наводнена от хора, щастливи да платят малко състояние за луксозна голяма пазарска чанта, дамска чанта или вечерно портмоне.
Голяма част от хората са от града, а онези, които пътуват отдалеч, за да се снабдят с луксозните си покупки, дори носят куфари, за да занесат придобивките у дома.
Пазарът на луксозни стоки в Китай сега се задвижва основно от средната класа в страната, а богатите отиват дори по-далеч с харчовете си, като дават от порядъка на десетки хиляди долара за „правилната“ чанта.
Продажбите само на дамски чанти на Prada са нараснали с близо 80% в Китай през 2010 година, казва Себастиан Шул, главен оперативен директор на Prada Group, докато продажбите на бранда Miu Miu, който е част от групата, са се повишили с повече от 500%.
„Вярваме, че едва сме докоснали повърхността на потенциала, който крие пазарът в Китай“, казва Шул.
Компанията CLSA Asia-Pasific Markets, която прави проучвания на пазарите, очаква Китай да се превърне в най-големия пазар на луксозни стоки до 2020 година с общ дял от световните продажби на този вид стоки в размер на 44%.
Кристина Ко, която пише за блога HK Fashion Geek, казва, че любовта на азиатците към луксозните чанти се е превърнала в „културен факт“. „По същия начин, по който азиатците предпочитат ориз пред картофи, те предпочитат и луксозни чанти пред онези, които не са брандирани с лого или са от неизвестен производител.“
Търсенето търпи своите промени – онези, които в миналото са купували ментета на известни марки, днес се обръщат към оригиналните продукти.
„Средната класа хора се обръща към чанти на Louis Vuitton, а онези, които са носили такива преди, сега търсят нещо още по-луксозно“, казва Аманда Лий, редакторка на хонконгския блог Fashionography.
Зуки Хо е жена, типичен представител на средната класа, която поощрява тази индустрия. Тя притежава 15 луксозни чанти, а веднъж е похарчила 40 хил. хонконгски долара (близо 5 095 долара) за чанта – сума, два пъти по-голямо от месечната й заплата.
„Хората често ме питат дали нямаме някаква лимитирана серия, дори и по-скъпа чанта“, казва управителят на магазина за луксозни части втора употреба Milan Station Джаки Лау. „Хората не се чувстват гузни заради харча, защото го приемат като инвестиция.“
Китайците, които са успели да се вредят до списъка на чакащите, и са се снабдили с чанта, която е уникална по рода си, могат да я продадат в магазин втора употреба и да си върнат част от инвестицията, когато се наситят на придобивката си.
А тези списъци с поръчки на уникални аксесоари съвсем не са рядкост. Записаните в тях хора обикновено чакат няколко месеца, за чанта Alexa на Mulberry например. Аксесоарът е от крокодилска кожа (използвани са четири влечуги) и направата му отнема 18 часа. Цената на чантата започва от 9 хил. и достига до 160 хил. долара.