Изпращаме 2021 година - още една година, белязана от дълбоките промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021".
Промишлеността е сред най-добре представящите се сектори на Българската фондова борса (БФБ) тази година. Водещите промишлени предприятия отчитат ръст на продажбите, приходите и печалбите, някои от тях и до рекордни стойности, което подклажда и силно поскъпване на акциите.
Индустрията обаче е и секторът, поставен пред много тежки предизвикателства, които се усещат и в по-широката икономика. Прекъсванията на веригите на доставки, особено от Китай и Азия, поскъпването на суровините и на енергията (природен газ и ток) и ръстът на цената на вредните емисии препъват устрема, отхапват сериозен дял от приходите и печалбите и дори доведоха до спиране на производства по целия свят, вкл. и в България.
Ако енергийната криза се задържи по-продължително време, това ще окаже сериозен натиск върху компаниите, който ще се отрази на тяхната конкурентоспособност, на инфлацията, на заетостта – на икономиката като цяло.
Най-тежък е ударът за енергоемките сектори и предприятия, които разчитат основно на природен газ за осъществяване на дейност. Заместител на синьото гориво няма, могат само да се търсят повече източници на доставки в краткосрочен план, а в по-дългосрочен – да се заложат механизми за смекчаване на ценови шокове и търсене на алтернативи.
Енергийна криза
От края на пролетта и началото на лятото започна рязък ръст на цените на електричеството и оттогава България е в челото на ЕС по скъп ток за бизнеса. Страната ни е и една от последните, която прие компенсации за фирмите заради цените на електроенергията.
Поскъпването на електричеството и природния газ вече не е възможно да се поеме само от индустрията и се прехвърля и на потребителите.
За рекордните цени на тока и природния газ има няколко причини. Енергийният пазар в Европа значително намали буферите си заради геополитическото противопоставяне и презапасяването в Азия, особено в най-голямата икономика там и втората в света – Китай. Намаляването на инвестициите в изкопаемите горива и блокадите заради коронавируса от 2020 г. доведоха до спад в предлагането, а рестартирането на икономиката след спиранията миналата година – до рязък ръст на търсенето на суровини, което изпреварва предлагането.
В Азия някои енергоемки предприятия преминаха от природен газ на мазут. В Европа подобни превключвания към алтернативи (въглища, мазут) е по-трудно заради зелените политики и високата цена на квотите за парникови газове. Така Старият континент хем все още е зависим от изкопаемите горива, хем няма бърза алтернатива за смекчаване на ценовия шок заради енергията, още повече, че и изкопаемите горива поскъпват значително заради търсенето и спада на инвестициите в нови проекти.
Енергоемките индустрии пострадаха най-силно от енергийната криза, а влиянието вече се усеща широко. Като енергоемка икономика България не е изключение от тези тенденции. През лятото, в пика на потреблението на ток заради жегите, КЦМ-Пловдив и още няколко енергоемки предприятия спряха временно работа. Производителят на торове от Димитровград „Неохим“ предупреди наскоро, че може да спре работа през януари и февруари заради очакваното допълнително поскъпване на газа. Разходите на големите индустриални предприятия за суровини, електроенергия и природен газ растат сериозно в последната година.
Заради цените на газа например някои от най-големите торови заводи в Европа спряха производство. Продукцията им така или иначе поскъпна няколко пъти през лятото, което рефлектира върху земеделските производители и оттам и на цените на храните. Вторичен продукт от производството на торове е индустриалният въглероден диоксид, който се използва при множество производства, вкл. и в хранително-вкусовата промишленост, което също оказва натиск по веригата. Свиха се или спряха временно и производства на цветни метали – друга енергоинтензивна индустрия.
07:20 | 14.09.22 г.