БНЕБ: Обединенията не повлияха на търгуваните обеми или на цената на тока

Пазарните обединения не промениха нито търгуваните обеми, нито повлияха върху цената на електроенергията у нас, заяви изпълнителният директор на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Константин Константинов по време на онлайн дискусия, посветена на ценовите нива и пазарните обединения на енергийния пазар, организирана от сп. Ютилитис.

Според Константинов наблюденията от извършените обединения на българската борса с гръцкия пазар, извършено през май, и с румънския пазар, реализирано в края на октомври, дават "дълбочина" на търговията. Днес купувачите могат да избират от повече оферти и да закупят при най-ниската цена, а продавачите да продадат при най-изгодните за тях условия.

По време на дискусията беше коментирано, че е нужно увеличаването на капацитета за трансграничен пренос към Гърция и Румъния, защото има интерес и увеличено търсене и предлагане на електроенергия.

Обединенията изглаждат недостатъците и спират потоците на по-скъпа електроенергия към пазари с по-евтина, подкрепи го и Мартин Георгиев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ). Той призова за възможно по-малко намеса на пазара и да бъде оставен той да се саморегулира.

В началото на август, когато цените на електроенергията тръгнаха рязко нагоре, БНЕБ беше критикувана за извършеното обединение с пазара "Ден напред" на Гърция, където цената на тока по традиция е по-висока. По време на изслушване в 46-то Народно събрание Константинов беше категоричен, че енергийната борса у нас се управлява по европейски правила, а пазарните обединения не могат да повлияят върху цените.

Делът на сегмента "Ден напред" на България е съизмерим с европейските нива през последните месеци - около 60% от търгуваните обеми, поясни по време на дискусията Никола Габровски от БНЕБ. Той анонсира още, че ще има промени в борсовата търговия през следващите месеци. Една от тях е предлагането на блокови продукти, което ще стане още през 2022 година.

Догодина ще се въведат и продукти с 15-минутна резолюция в сегмента "В рамките на деня" и на българо-румънската граница, заедно с балансиране на 15 минути, стана ясно още от презентацията на Габровски.

Служебният зам.-министър на енергетиката Георги Самандов отчете по време дискусията големите обеми, реализиращи се в сегмента "В рамките на деня", което е рисково в условията на висока волатилност на пазарите, каквато наблюдаваме в момента.

"Изтласкани сме в тези сегменти", категоричен беше председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Ивайло Найденов.Той поясни, че от повече от година няма предлагане по дългосрочни договори, а преди това не е имало стандартни товари или офертите са били само за доставки в рамките на няколко дни - 9-15 дни.

Логиката на енергийноинтензивното производство е базовата енергия да бъде осигурена с дългосрочни договори, за да бъде "закована" цена и доставка, поясни още Найденов. Преди време от БФИЕК поискаха отделен сегмент за индустрията, за да не страда бизнесът от волатилността на пазарите.

Индустриалният товар на индустрията е 500 мегавата. "Дори и да се отдели половин блок на АЕЦ "Козлодуй", това няма да повлияе особено на общата ликвидност на пазара", смята още Найденов.

По отношение на високите цени на електроенергията Министерството на енергетиката работи по въвеждането на редица мерки, сред които 110 лева за потребен мегаватчас, и други облекчения, с които да бъде смекчен натиска върху индустрията, припомни Георги Самандов.

Цената на електроенергията тръгна плавно нагоре още в началото на 2021 година и основен движещ фактор тогава беше поскъпването на въглеродните емисии, защото цената на горивата не се променяше, обясни Мартин Георгиев от АТЕБ. Той допълни, че към този момент увеличаването на цената на електроенергията се смяташе за временно явление и се очакваше корекция в посока надолу.

Но заради намалените количества газ в Европа, цената на суровината се повиши и това доведе и до "безпрецедентен скок" на цената на електроенергията в Европа. Например в Унгария само за месец токът поскъпва с над 100 евро за мегаватчас.

Много е трудно да се направи прогноза как ще се движат цените в следващите месеци заради голямата волатилност на пазарите, допълни още Георгиев. Неговите данни показват, че през последните дни цената на електроенергията в България тръгват надолу след известно успокояване на газовите пазари в Европа и на цената на въглеродни емисии.

В индустрията обаче очакват цената на електроенергията да остане висока поне до март 2022 година, допълниха от БФИЕК.

През 2021 година ставаме свидетели на обръщане на традиционните енергийни потоци - обикновено, особено в летните месеци, течаха от север на юг. Но сега България изнася повече електроенергия към Румъния, Сърбия и Северна Македония, отколкото към Гърция и Турция, коментира икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт (EMI).

Част от причината е нуждата от енергия в Европа, която "изсмуква" всички налични количества.

Стайков коментира още и енергийната криза в ЕС, която е европейски проблем и не може да има национално решение. България не може да ограничи износа например, защото е част от "общ клуб" и действията трябва да бъдат общи. Историята показва, че проблемите в една държава бързо се "разливат" и към останалите.

От години ЕС опитва да се откаже от дългосрочните договори за покупка на природен газ и да разчита на спот пазарите. Но ако общността иска да разчита на газа като мостова технология за енергийния преход, то не може да се оставим на волатилността на пазара, каза икономистът.

Това ще направи преходът много скъп, предупреди още Стайков.