Създадената от Европейската Комисия през 2001 експертна група по финансова отчетност EFRAG избра за втори мандат с право на глас в новия си състав от 1 юни Изпълнителния директор на София Интернешънъл Секюритиз АД, Мартин Петров. Той се присъединява към висши мениджъри от Societe Generale, DZ Bank, Intesa Sanpaolo, BNP Paribas, Grant Thornton, EY, PwC, Mazars.Част от работата на Мартин Петров в EFRAG през последните години включва преработения стандарт МСФО 9 и МСС 39 в областта на отчитане на финансови инструменти, мигрирането към нови безрискови лихвени проценти (новите EURIBOR и LIBOR), ролята на нефинансови ключови показатели в отчетността на европейски компании, преработването на стандарта за справедлива стойност МСФО 13, отчитане на криптоактиви и други.
Наскоро приключихте успешно частно пласиране на 30 млн. евро за "Блокс Груп България". Очаквате ли ново развитие при това дружество?
Да, работим по листване на облигационната емисия на БФБ, като е възможно да увеличим размера до 50 млн. евро. Дискутираме и капиталова емисия, която вероятно също ще бъде листната на БФБ. Дружеството е позиционирано в сегмент от здравеопазването, който предполага значителен потенциал за ръст и с покриването на регионален пазар от Групата предлага значителна диверсификация в сравнение с потенциалните конкуренти.
Очаквате ли раздвижване на българския капиталов пазар през следващите години?
Българският капиталов пазар все още изостава значително като алтернатива на банковия пазар. Дружествата набират финансиране основно с банкови кредити, а спестяванията на фирми и граждани многократно надхвърлят инвестициите им на борсовия пазар. Малкият брой емитенти, концентрацията в сектора на недвижими имоти, отсъствието на други институционални инвеститори извън пенсионни и договорни фондове, които имат големи рестрикции по отношение на политиката си за инвестиране, правят БФБ неконкурентна дори в сравнение с регионалните алтернативи – Румъния и Гърция. Същевременно публичните компании са изложени на значителна административна тежест и допълнителни разходи. За повечето емитенти и за нас като инвестиционен посредник се създава усещане за негласна дискриминация на капиталовия пазар от държавата в сравнение с банковия сектор. Независимо от това, в СИС продължаваме работата си по популяризиране на борсовите инвестиции и привличане на чуждестранни инвеститори, като в момента подготвяме роудшоу по предстоящо увеличение на капитала за един от най-големите холдинги в България.
Напоследък имаше няколко изключително успешни емисии на сегмента BEAM, как виждате бъдещото му развитие?
В България определено съществуваше дефицит по отношение на възможностите за привличане на капитал през фондов пазар за МСП емитенти. БФБ възприе максимално либерална политика към този сегмент, което ще насърчи нови емитенти. Същевременно изборът за тези емитенти да не се изисква проспект за пазари за растеж, както е на повечето европейски борси, крие и рискове относно информираността на инвеститорите, и определени рискове за самите емитенти такова изискване към техните емисии да бъде въведено ретроактивно.
Можете ли да коментирате възприетата рестриктивна политика от българските банки по отношение на криптовалути?
В момента в ЕК има сериозна дискусия относно признаването на криптовалутите като платежно средство вместо интерпретирането им от повечето регулатори като софтуерен продукт, съответно признаването на криптоактивите като финансови инструменти вместо договорни вземания. Като цяло централните банки на повечето държави са негативно настроени към предоставяне на статус на платежно средство на алтернативни валути. Основните емитенти на криптоактиви остават във Великобритания и САЩ, където не само капиталовите пазари са със значително по-голям опит в комплексни инструменти, но и като цяло регулаторите подкрепят финансовите иновации. С излизането на Великобритания от ЕС това създава допълнителен риск Европа да остане изолирана от процесите на финансови иновации.
В този контекст можете ли да коментирате бъдещето на crowdfunding, peer-to-peer lending в Европа?
Подходът на Европа е висока степен на регулиране във финансовия сектор, последван от процес по стандартизация, който да позволи намаляване на административната тежест. В момента в Европа peer-to-peer lending се разглежда като опит за заобикаляне на регулираното кредитиране, което е ограничено до лицензирани институции. Съответно crowdfunding се третира като опит за заобикаляне на правилата за публично предлагане на ценни книжа. Очаквам разработването на директиви, които ограничават тези дейности до лицензирани институции.
Смятате ли, че европейският капиталов пазар е свръхрегулиран, което го прави неконкурентен?
Пример в това отношение е ограничаването на европейски ритейл инвеститори да закупуват американски борсово търгувани фондове, когато за тези фондове не е изрично изготвен информационен документ по европейски стандарт. Тези инструменти предоставят висока степен на диверсификация и са изключително ликвидни, като поради начина си на структуриране позволяват достъп на малки инвеститори до структурирани портфейли, които иначе остават недостъпни за тях. Същевременно, тези продукти се предлагат глобално със стандартизиран формат на информацията, и изричното изискване да се изготвя отделен документ за Европа за конкретен сегмент от пазара, който обикновено представлява под 5% от общото търсене. В резултат тези продукти просто изключват европейския ритейл пазар.
Наскоро бяхте избран за втори мандат в експертната група по финансова отчетност EFRAG към Европейската Комисия. Можете ли да разкажете за дейността на EFRAG?
EFRAG е създадена през 2001 от Европейската Комисия като специализиран орган, който ратифицира определени нормативни правила по отношение на финансова отчетност преди въвеждането им в Европейския съюз. През последните години големите ни проекти включваха смяната в методиката за определяне на LIBOR и EURIBOR, нов стандарт за финансови инструменти, с който се модифицираха и Базелските стандарти. В момента работим по промени в стандартите за справедлива стойност. В EFRAG участват висши мениджъри на най-големите европейски банки и одиторски компании, ЕБО, ЕОЦКП, ЕИБ и големите национални регулатори, което осигурява активен диалог.
09:32 | 14.09.22 г.