Николай Василев е бил член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на заместник министър-председател и министър на икономиката (2001-2003 г.), заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.).
Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets – Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е също така като данъчен консултант в Coopers & Lybrand – Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).
Николай Василев има магистърска степен по международна икономика и финаси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. той притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик).
Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на три книги – „Енергия“ (2009 г.), „Меню за реформатори“ (2014 г.) и „Кариера или не“ (2018 г.). Към момента е управлящ партньор и изпълнителен директор на „Експат Ктапитал".
Г-н Василев, очаквахте ли подобен крах на световните пазари? Временна корекция или начало на рецесия бележат тези спадове?
- Ситуацията се мени с часове и минути. Каквито и цифри да напиша сега, след малко може да са остарели. Американските акции паднаха с 19% от февруари, а в други държави – с повече. Никой няма кристално кълбо. Ако знаем точно кога ще падне пазарът, всички ще станем милиардери. Признавам обаче, че нашият екип от месеци насам счита пазарите на акции за надценени.
Засега сме в хипотезата на временна корекция. Но разрушеното богатство на пазарите, комбинирано със страха от пандемия, може да предизвика и свиване на икономиката. Според нас сериозна корекция беше въпрос на време. Тя можеше да дойде по много причини:
А) Рецесия. Ако прегледаме старите новини за Германия, ще видим предимно негативни тенденции от година-две. Япония изпадна в рецесия в края на 2019 г. и без епидемии. САЩ има 10 г. икономически бум. Крайно време си е за спад на икономиката дори без конкретна причина.
Б) Военен конфликт. Напрежение има в Сирия, в Иран и на други места в Близкия Изток, също в Либия. В) Природен катаклизъм. Такива няма, слава Богу.
Случи се Г) Епидемия. Не е нужно да пострадат много хора. Статистиката показва, че има повече жертви по пътищата или от други болести, отколкото от коронавируса. Но масовата паника води до промяна в поведението на потребителите и производителите. Хората не пътуват, затварят училища и дори заводи, отлагат се мероприятия. Накрая в дадена държава може да няма и една жертва, но дълбока рецесия може и да има. Говорим за забавяне на икономиката, за опасности от фалити на компании, дори на държави. Има ли обаче икономически сектори или държави, които ще спечелят от създалата се ситуация и към които инвеститорите ще насочат внимание?
- Ливан току-що фалира. Погледите са към Аржентина. Всички сектори, свързани с пътуване и туризъм, вече страдат. Фирмите с международни доставки, особено от Китай – също. Ако някоя фармацевтична комнаия открие ваксина, ще спечели милиарди. Но няма много други печеливши. Китай се самоизолира, Европа като че ли върви по същите стъпки. На този фон американският президент Доналд Тръмп излиза с туит, че животът продължава както обикновено и не трябва да се търси нещо специално в този вирус, както няма нищо специално в обикновения грип. Ще успокои ли това пазарите или обратно – инвеститорите ще го приемат като подценяване на ситуацията?
- Вероятно дългосрочно Тръмп ще се окаже прав, че нищо особено не се е случило. Проблемът е, че краткосрочно животът, т.е. икономиката, може да замре, независимо от това, което казват всички лидери. Очаквайки спад на пазарите, как можем да се защитим?
- В днешно време има начини, стига човек да знае какво прави. Първо, през тази година в „Експат“ имаме рекордно много облигации и по-малко акции в очакване на крах. Второ, използваме PUT опции – инструмент, чиято цена нараства със стотици проценти, ако пазарът пада. От тях спечелихме по две причини. От една страна, при рухващи индекси в САЩ и Европа PUT опциите поскъпват. От друга страна, падащите пазари засилват тревожното усещане за риск, което допълнително оскъпява всички опции – и PUT, и CALL. Трети начин са специални фондове за волатилност – тя е на рекордни нива от кризата през 2008 г. насам. Ние инвестираме в тях от края на 2019 г. Резултатът е, че повечето ни клиенти от началото на годината са на печалба или около нулата в ситуация на истинско „клане“ на световните пазари. Затова екипът ни през последните седмици е зает, но много усмихнат. А „късият“ фонд върху SOFIX не е ли точно такъв инструмент? - Да, четвърти начин инвеститорите да се защитят от спад е чрез „къси“ фондове. Тяхното създаване не е лесно – неслучайно между Германия и Хонконг май няма други такива. Преди няколко месеца ние стартирахме „Expat Bulgaria Short SOFIX”, който се търгува на БФБ. През зимата очакванията за пазара бяха позитивни и с акциите на този фонд нямаше търговия. Днес обаче (9 март - бел. ред.) се изтъргуваха над 100,000 дяла – добро начало. Дори в рамките на деня купувачите спечелиха към 7%, защото пазарът продължи да пада.
За какви стратегии може да се използва Expat Bulgaria Short SOFIX?
- Ще ви дам 4 примера за стратегии:
1. Спекулация. Инвеститорът очаква пазарът да падне и купува „късия“ фонд. 2. Range Trading. Инвеститорът купува „дългия“ ETF върху SOFIX, когато пазарът падне. Когато пазарът се покачи, излиза от „дългия“ и купува „късия“. Наличието на маркет-мейкъри и за двата фонда гарантира висока и постоянна ликвидност.
3. Хеджиране. Ако имаме портфейл от български акции, които не искаме да продаваме, можем да се предпазим от спадове чрез инвестиция в „късия“ фонд.
4. Spread Trading. Ако предполагаме, че определена акция ще се представи по-добре от индекса, можем да купим акцията и „късия“ фонд едновременно. Има ли как да се предпазим от загуби в подобни времена? Имотите добра защита ли са?
- Повечето непрофесионални инвеститори имат изкривена представа за риск. Нека не коментирам депозитите. Но ще спомена 3 други фактора: имотите, валутите и кредитния риск.
1. Имотите. Много хора си въобразяват, че имотите са безрискови и че цената им върви само нагоре. Да, от над 5 г. имотите поскъпват и в Българя, и по света. Този месец акциите са с 20% надолу. Тъй като никой не е пробвал да продаде светкавично къщата си миналия петък, спи спокойно с мисълта, че при имотите всичко е наред. А ако апартаментът е в Милано? Или в Ухан? Тази седмица кой ще отиде да го купи и на каква цена? А ако има рецесия в Европа, имотите в София ще вървят още много нагоре, така ли?
2. Валутите. Много хора играят на онлайн покер и на „форекс“ – не виждам голяма разлика между двете. Всеки си мисли, че разбира отлично от футбол и от „долари-марки“. Но дългогодишният ми опит с клиенти показва друго. Повечето непрофесионални инвеститори не могат да анализират добре валутния риск. Доларът падна с цели 6% за няколко седмици. Ние бяхме 100% хеджирани и не загубихме нищо от това движение. Нашият екип постоянно хеджира и разхеджира валутните рискове според прогнозите ни за курсовете.
3. Кредитен риск към онлайн брокери. Много инвеститори търгуват сами през брокерски платформи. „Самтаймз уин, самтаймз люн“ – цитат от известен футболист. В нормални времена всичко е наред. В турбулентни времена има опасност някой брокер да изпадне във финансови затруднения, обикновено в петък следобед. Така стана с най-големия FX брокер в света преди 5 г. Затова ние се стремим да сведем до минимум кредитния риск, като ползваме няколко международни банки-депозитари. Това е много по-сигурен начин за защита на активите. Каквото и да се случи с нашата фирма или с банката-депозитар, клиентът няма кредитен риск и няма да си загуби парите и книжата. Каква е препоръката Ви към индивидуалните инвеститори в кризисни времена като тези?
- Първо, да не се опитват да „карат самолета“ сами, ако не са висококвалифицирани пилоти. Най-добре е да се доверят на компетентни професионалисти, които да инвестират парите им. Управляващите дружества по света за това са създадени и са много стриктно регулирани. Второ, да имат широко диверсифициран портфейл от инвестиции. Ако работното ти място, семейството, депозитите, бизнесът, всичките имоти са само в един град – бил той Ню Йорк или София – това е нулева диверсификация. Клиентите на „Експат“ са инвестирани в 55 държави във всякакви класове активи, с комплексни стратегии за намаляне на пазарния риск и с нулев кредитен (насрещен) риск срещу банки и брокери. С умела алокация на активите и умно хеджиране може да се спечели дори в месец като този. Но това е работа за регулирани асет мениджъри със сложна инфраструктура за държане и търговия на ценни книжа и с персонал със съответната сериозна квалификация.
17:10 | 11.09.22 г.