Най-големият проблем, пред който се изправят фондовите борси в региона е нежеланието на местните инвеститори да участват на пазара. Около тази теза се обединиха участниците в панела на Investor Finance Forum „Регионални капиталови пазари“.
В дискусията бяха обсъдени въпросите за перспективите и възможностите пред търговията с деривати и ролята на Централния клирингов контрагент, възможностите за регионално сътрудничество в търговията и търговските системи, като и перспективите за трансгранична търговия между борсите в региона.
Участие в панела взеха Кристиан Агалопол, директор Ценни книжа за Централна и Източна Европа към Citi, Димитрис Караискакис от фондовата борса на Атина, Сократис Лазаридис, главен изпълнителен директор на Фондова борса Атина, Милан Божич, главен изпълнителен директор на Фондова борса Баня Лука, Адриан Танасе, главен изпълнителен директор на Фондова борса Букурещ, Мариус-Алин Барбу, заместник генерален мениджър на Фондова борса Букурещ, Дарко Сима, директор на SEE Link и Синиша Крнета, изпълнителен директор на Белградската фондова борса. Модератор на дискусията беше доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българска фондова борса.
По пътя на консолидацията
Експертите отбелязаха, че в последните 30 години в региона се забелязва една важна трансформация на пазарите, като се цели консолидация и хармонизиране на местните пазари с европейските. Създават се механизми за насърчаване на трансграничния трейдинг и ликвидността.
От 2003 година българската, загребската и словенската фондови борси създават съвместна инфрастуктура за преодоляване на проблемите в региона, например фрагментацията. Досега обаче проектите на Европейската банка за възстановяване и развитие за подсилване на регионалното сътрудничество не са постигнали особен резултат. Въпреки това банката сега се опитва да направи региона по-привлекателен за трейдъри от други части на света.
Реферирайки към положението на регионалните борси в момента Крнета посочи, че за да работиш в тази фрагментирана борсова среда трябва да се съобразяваш с много изисквания.
Моравенов предложи всеки представител на фондова борса да сподели инициативите, които институцията му предприема, за да стимулира вложенията на капиталовия пазар. Той коментира, че българските професионалисти без опит не знаят как да се справят с кризите и затова има отлив на инвестиции, което прави българския пазар много зависим от чуждестранните инвеститори. Той е на мнение, че трябва да се привлече вниманието на институционалните инвеститори, както и на активни крайни потребители.
Представителят на Белград обясни, че спекулацията в дългосрочните инвестиции е особено важна, като тя може да бъде осъществена най-лесно чрез пенсионните фондове.
“Разликата между региона и т.нар. Запад е как е структурирана пенсионната система и как се обвързва тя с капиталовите пазари”, каза Крнета и постави акцент върху цифровизацията. Той информира, че фондовата борса в Белград е създала нова програма за запознаване на финансовите пазари с нови фирми, които произвеждат иновативни продукти.
По думите му идеята е да доближи пазара до „узрелите“ стартъпи. След преминаването на програмата всяка компания може да осъществи капиталово набиране под 5 млн. евро, защото по закон първичното публично предлагане в Сърбия може да се извършва без проспект само до тази стойност (в България е само до 1 милион, европейското законодателство позволява 7 милиона, но се обмисля вдигане до 8 милиона).
В плановете на борсата е да създаде платформа от краудфъндинг за стимулиране участието на бизнеса.
В съответствие с добрите практики
Експертите обсъдиха и въпрос на регионалното сътрудничество – необходим ли е софтуерен чадър или да се обвържем с най-добрите практики.
Участниците в дискусията настояват за структурни промени на пазара, но без да се поставят бариери пред чужденците, като се стимулират само местните инвеститори. Те се надяват пазарът да се отвори и да се намери обща стратегия, която да отчита реалните условия.
На въпрос на публиката дали е възможно създаването на обща регионална борса участниците в панела споделиха, че идеята може да бъде реализирана, но ще срещне много препятствия по пътя, затова, поне за сега, тя остава само мечта.
22:27 | 13.09.22 г.