През годините емитентите на капиталовия ни пазар изпитваха затруднения, с които трябваше да се справят. Сега сме в период на синхронизация на редица европейски директиви и регламенти, което означава много нови регулации, промени в ключови закони, включително и Кодекса за социално осигуряване. Така коментира перспективите за развитие на българския капиталов пазар доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българска фондова борса, в най-новото издание на бюлетина на Асоциацията на банките в България.
Той напомни, че след финансовата криза от 2007 г. насам капиталовият ни пазар не можа да се съвземе. “Въпреки че имаше някои добри инициативи, те не успяха устойчиво да подкрепят пазара. Влияние за това оказаха и негативни външнополитически фактори – например, кризата в Русия и силното обезценяване на рублата, санкциите, като всичко това доведе до силно свиване на руските инвестиции, не само в България. Заради това пострадаха ваканционните имоти, туризма, а също така и фондовата борса. Кризата в Украйна изигра подобна роля”, посочи Моравенов.
Според него това повлия и на намеренията за инвестиции на пенсионните дружества, които и към настоящия момент се опитват да излизат от инвестициите си на българския пазар.
В очакване на инвеститорите
“Останалите локални институционални инвеститори са малко. А те са гръбнакът на всеки един капиталов пазар, защото може да не правят ликвидността с чести сделки, но чрез дългосрочното си инвестиране осигуряват фундамента. Това са и причините трудно да се набира капитал в България, тъй като дребните инвеститори изчакват, какво ще направят големите, а когато големите са пасивни, не се появяват и малки”, констатира изпълнителният директор на БФБ.
Доц. Моравенов е на мнение, че от друга страна, в България се сериозни капитали се влагат в различни частни инициативи.
“Показателен е ръстът на инвестициите в недвижими имоти. Също така, не малко инвестиции се насочват и към пазара на рисково инвестиране, в това число сливания и придобивания. Мога със сигурност да заявя, че има достатъчно капитали в България за проекти/компании с оптимизирано съотношение на риск и доходност, управлявани професионално и с отговорност към инвеститорите”, констатира той.
Предизвикателствата пред борсовата търговия
Най-голямото предизвикателство пред БФБ по думите на изпълнителния директор е как борсата да привлече тези проекти и компании на пазарите, организирани от нея, как да достигне, или да заинтересова инвеститорите.
“Задачата е трудна, но не невъзможна. Трябва да се намери балансът между възможностите и мащабите на нашия пазар, правилното позициониране на отделните проекти и компании, според регулационната тежест, която те могат да понесат”, съветва експертът.
Моравенов съобщи, че ще се търсят възможности за насочване на погледите на институционалните инвеститори, в това число и чуждестранни, към БФБ чрез работа по създаване на дълбочина на пазара – по-големи емисии, подходящи за големи инвеститори.
Това може да стане с промотиране и стартиране на Пазара за растеж на малки и средни предприятия към БФБ, с диалог с представители на инвеститори, посредници, асет мениджъри и регулатора, за да работят по съвместни инициативи, с които да създадат доверие в институциите и пазарните участници. Повече възможности ще даде и започването на търговия на деривативни инструменти, както и образователните инициативи и работа с учебни заведения и университети.
Повече активност на фондовата борса
“БФБ в момента има три лиценза за пазари на финансови инструменти: регулиран пазар, пазар за растеж на МСП и многостранна система за търговия (MTF)", припомни Моравенов. "Пазарът за растеж на BEAM е част от нова европейска регулация, която цели малките и средни предприятия да имат достъп до капиталовия пазар. Съгласно нея и последните промени в нашето законодателство, публично предлагане до 1 млн. евро не води до необходимост от регистрация на дружеството в Комисията за финансов надзор (КФН) и превръщането му в публично дружество, както и може да се прави без наличието на потвърден проспект от регулатора”.
По думите на изпълнителният директор на БФБ има натрупване в последните години на обстоятелства, които са добра предпоставка за ползване на пазара BEAM. “За около десет години са инвестирани не малко средства в стартъпи и нови технологични компании от частни инвеститори. В България действат алтернативни фондове и рискови инвеститори, включително и такива, използващи средства чрез Фонда на фондовете. Вече измина един цикъл за европейско финансиране чрез Фонда на фондовете и сега предстои втори цикъл”, изброи вариантите за ползване на капитал Моравенов.
Той пресметна, че част от фирмите, които бяха обикновени стартъпи, вече имат потенциал да наберат средства от публиката. “Пазарът за растеж към БФБ дава тази възможност и то по доста облекчена от регулации и евтина процедура", посочи той. "По този начин компаниите могат да достигнат и до по-малки инвеститори, защото досега в тях инвестираха само професионални рискови фондове и инвеститори, като: бизнес ангели, инвеститори в стартиращи бизнеси (seed investors) или акселератори”.
Обръщане на тенденцията
“Напълно е възможно при осигуряване на лесен достъп до възможност за инвестиране в нови компании с потенциал за растеж, поглед към тази алтернатива да насочат доста малки и индивидуални инвеститори", прогнозира Маню Моравенов.
Той очаква да се обърне негативната тенденция и борсата да направи проактивен диалог със заинтересованите участници на капиталовия пазар, за да се търсят решения, които да са устойчиви и насочени в посока позитивни сигнали и връщане на доверието в участниците към пазара, както на институционалните, така и на индивидуалните.
Изпълнителният директор на БФБ предвижда редовни срещи и разговори с инвестиционните посредници и институционалните инвеститори, с които да се работи за листване или набиране на капитал през борсата.
Какво предстои
Според последните сигнали от ЕЦБ, не се очаква скорошно повишение на лихвите по депозитите и кредитите.
“Това, от една страна, е добре за бизнеса, който ще продължи да има достъп до евтин заемен капитал, но също така е и потенциал за капиталовия пазар, защото ниските лихви по депозитите налагат на инвеститорите да търсят алтернативно инвестиране на спестяванията им. Факт е, че в нашата страна няма много възможности за инвестиране на спестявания, освен в депозити”, потвърди Моравенов и напомни, че това е една от предпоставките за бума на пазара на жилищни имоти.
Той прогнозира, че ако има натрупване на обстоятелства и позитивни сигнали за нашия пазар, една не малка част от спестяванията може да се насочат към пазарите на борсата. “Много е важно инициативите и решенията да са синхронизирани и да излъчват позитивни сигнали. БФБ, съвместно с Централен депозитар и заинтересованите институции, ще работи активно за стартиране на търговия на деривати, както на регулираните пазари (с услугата на централен контрагент), така и на нерегулираните”, заяви Моравенов.
Интеграцията с капиталовите пазари
“Централният клирингов контрагент (CCP), съгласно последните европейски регулации, е институция, която управлява клиринговия и сетълмент риск и гарантира непрекъсваемостта на сетълмента при сделки с финансови инструменти и особено с деривати. Такава институция трябва да има лиценз, а изискванията за капитал са минимум 7 млн. евро. Търсим варианти за включването на CCP към инфраструктурата на БФБ, включително чрез аутсорсинг към чуждестранна такава. Тя може да обслужва, както фондовата борса, така и енергийната борса, която е наше дъщерно дружество”, информира изпълнителният директор на БФБ.
Моравенов потвърди, че интеграцията между борсите, депозитарите и централни клирингови контрагенти позволява, от една страна, да се редуцират фиксираните разходи на борсите, но също така, да се създадат и подходящи условия за достъп на чуждестранни инвеститори.
“Развитието на капиталовия пазар е ключов индикатор за състоянието на съвременните икономики. Поради тази причина, то следва да е приоритет на икономическата програма на всяко едно правителство. За да има ефективен пазар на капитали и финансови инструменти, е много важно да се консолидират усилията на всички заинтересовани институции – от една страна, регулаторът КФН и държавата, в лицето на Министерството на финансите, а от друга страна, участниците: БФБ, банки, небанкови инвестиционни посредници, управляващи дружества, пенсионни фондове”, убеден е доц. Моравенов.
18:03 | 08.09.22 г.