За никого от четящите Investor.bg не е тайна, че от 10 години капиталовият пазар не работи и не изпълнява функциите си. Държавата избягва работата си с него, а КФН допусна на няколко пъти драстични посегателства върху интересите на акционерите в знакови дружества като Булгартабак например. Остава ни да помним с носталгия началото на века и положителните действия тогава – пула мечта, листването на компенсаторките и инвестиционните бонове, прозрачната приватизация на стотици пакети на ЦПТ и НПТ, демократизирането на закона за ценните книжа и други смислени действия на комисията. Всичко това е в миналото и позабравено. Мнозина мажоритари си правят, каквото пожелаят (слава Богу, че има и такива, които оценяват, че дългосрочният им интерес е да съблюдават правата на акционерите си).
Време е за промяна. И тя трябва да дойде от промяна в манталитета на управление. Захранването на пазара с качествени книжа не е просто идея, която да ентусиазира шепа спекуланти. Това ще бъде знак за повече прозрачност, за това, че държавата (или общината) може да поеме риска да се раздели с пълния контрол върху дружествата си, за да стимулира по-доброто им управление. Публикуването на пълни тримесечни отчети, независимите директори, директорът за връзки с инвеститорите (длъжности, напоследък превърнати в синекурни) и най-вече частните акционери, неизменно ще подобрят управлението на компаниите, най-малкото защото ще бъдат надзиравани от заинтересованите лица. Няма да са отговорни само пред министъра (или общинския съвет), но и пред акционери, които знаят как да си търсят правата, а било то и и по съдебен път. По този начин се опазват и собствените си активи, едновременно с обществените.
Голямата разлика с борси като румънската или полската е, че тук големите компании не са представени. Почти няма енергийни дружества, само две- три банки и малко индустрия. Затова и пенсионните фондове вадят парите си от България, за да захранват пазарите в цяла Европа. Просто нямаме какво да им предложим, за да ги задържим. Виждаме борсата в Букурещ – цялата държавна енергетика е там. От атомната централа, през еквивалентите на Булгаргаз, НЕК и т.н. И както виждаме от резултатите, тази система работи успешно. Плащат се дивиденти, печалбите растат, всички са доволни. У нас е обратното. Схемата е как да се източва държавната енергетика. До такава степен, че ако сега решим да пуснем дял от някоя компания на БФБ, няма да има купувачи. Не само заради свръхзадлъжнялост, но и заради липса на доверие, че компаниите могат да се управляват добре.
Въпреки това заедно с Мартин Димитров и Георги Ганев включихме във финансовата програма на Демократична България предлагане на акции от абсолютно всички държавни компании на борсата. И заради прозрачността, и заради раздвижването на пазара и привличането на инвестиции. Не е нужно да измислим колелото - ясно е какво да се прави, за да успеем.
Сега обаче идват местни избори, затова и като кандидат за общински съветник прегледах над 50 компании, собственост на общината. Повечето са здравни и транспортни дружества, както и районните пазари, и по-голяма част от тях са прекалено малки за борсата. Ясно е, че никой не би си купил акции от Топлофикация – с близо милиард дългове и недобросъвестен мениджмънт в момента. Там решението е управление отвън, с опит в бранша и възнаграждение, което зависи пряко от резултатите. А след 5 години можем да мислим да правим и това дружество „блу чип“, колкото и невероятно да изглежда това сега. Транспортните компании също са затънали в схеми и ще е нужно време да се преструктурират.
„Софийски имоти“ са належащи за преструктуриране. Има какво да се подобрява и осветлява. Сега например върви апокрифен конкурс за отдаване под наем на къща на 100 метра от входа на Южния парк откъм бул. Витоша с начална цена от 200 лева на месец. В него по принцип може да участва всеки, но колко хора са разбрали, че се провежда? Ясно е кой има полза от такива схеми.
Балансовият собствен капитал на „Софийски имоти“ е 67 млн. лева и почти няма дългове. Нищо чудно той да е подценен, но това може да се провери само през IPO и оценката на пазара. Всичко друго е „ала- бала“ . Ще говорят, че дейността на дружеството е социално много важна, че листването предава контрола върху него на някакви лоши хора. Първо планираме да продадем до 20% от капитала на компанията. Даже и с тях фрий флоутyt няма да е сред най-малките в Sofix (където ѝ е мястото). След това най-важната роля конкретно на тази компания от 90-те години до днес е да урежда евтини имоти за „нашите“ хора. Помним случая с Мария Габриел, която се оказа наемател на имот, собственост на дъщерно на дъщерно дружество на „Софийски имоти“. Естествено на по-ниска цена от пазарната. Има нужда от предварителна подготовка за листването. В момента част от активите е парк, който може би трябва да се извади, както и да се добавят други общински имоти в добро или лошо състояние. За година тази подготовка може да приключи.
Добре е да си поставяме високи цели, вместо да мрънкаме, че от българската икономика и от БФБ в частност нищо не става. От нас зависи и има редица начини да раздвижим и надградим БФБ. Нужна е само смелост.
Владислав Панев е финансист, съпредседател на Зелено движение и кандидат за общински съветник от листата на "Демократична България" на предстоящите избори.
p { margin-bottom: 0.25cm; line-height: 115%; background: transparent none repeat scroll 0% 0%; }