„Телелинк Бизнес Сървисис“: Насочваме се към излизане на борсата през ноември

Започнал като младши инженер, Иван Житиянов е част от Телелинк вече почти 15 години – 2 години като инженер и останалите 13 на различни мениджърски позиции. През 2012 г. e назначен за ръководител на бизнес линията „Системна интеграция“. А в края на 2017 г. тази бизнес линия е отделена като самостоятелна компания – „Телелинк Бизнес Сървисис“ (ТБС), където Иван Житиянов заема позицията изпълнителен директор. В средата на 2019 г. ТБС прераства в група компании, опериращи в над шест държави, и с екип, надброяващ 200 души.

ТБС е българска компания, ангажирана в бизнес процесите и нуждите на клиентите в областта на ИТ инфраструктурата, информационната сигурност, дигиталната трансформация, големите данни и управляваните услуги. Компанията участва в някои от най-мащабните проекти на пазара.

Иван Житиянов получава средно-специално образование от Технологично училище Електронни системи (ТУЕС) и бакалавърска степен по Телекомуникационна техника в Технически университет, София. Участва в множество бизнес ориентирани обучения, като едно от най-значимите е специализиран курс по бизнес администрация в IE Business School. Също така има редица технически сертификати, показващи дългия път, които е изминал като инженер.

Г-н Житянов, има ли вече конкретика за плановете на „Телелинк“ за привличане на капитал – чрез БФБ, друга борса или инвеститор?

В момента реформираме холдинга в група от компании. Това е процес, който започна в края на 2017 г. и сега приключва. След завършване на преструктурирането дружеството „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ ще притежава всички юридически дружества в различните пазари, в които оперира. Самото дружество ще се управлява като една компания с модерна матрична структура на управление.  Планът ни е през ноември да листнем компанията на Българската фондова борса (БФБ).

Впоследствие ще се опитаме да излезем и на някоя международна борса, като в момента с приоритет гледаме към Германия. Планът на главния изпълнителен директор, основател и главен акционер Любомир Минчев е да продаде до 30% от съществуващите акции. Това означава, че не става дума за IPO (първично публично предлагане), а за листване и продажба на съществуващи акции до 30%. Това е планът към този момент, но разбира се, в дългосрочен аспект ще стане ясно дали новите участници ще бъдат институционални фондове, или финансови играчи. Имаме вече и подписан договор с инвестиционния посредник „Елана“.

За момента Любомир Минчев ще да остане мажоритарен собственик на компанията. При потенциална поява на  стратегически инвеститор ще бъдат разгледани  всички опции. Това, което не подлежи на компромиси е, че няма да допуснем да бъде унищожена културата в компанията чрез продажба  на мажоритарен дял. Ако се появи финансов или стратегически инвеститор, с който да има съвпадение на ценностите, обща цел със смисъл и за двете страни, бихме обмислили различни варианти.

Колко голяма сума се надявате да привлечете?

Със сигурност ще бъде свързана с резултатите на компанията - нетната печалба и EBITDA. По този начин ще бъдат изчислени акциите и минималната им стойност. В момента, в който компанията стане публична, ще се видят реално всички финансови резултати – приходи, печалба. Тогава ще стане ясно какво гоним като сума.

В какво ще бъдат инвестирани набраните средства?

Идеята е набраните средства да бъдат вложени в други бизнеси, свързани с други части на холдинга „Телелинк“, както и конкретно със самия холдинг. Възможно е да разширим експанзията.

„Телелинк  Бизнес Сървисис“ в момента оперира в България, Сърбия, Черна гора, Словения, Босна и Херцеговина, Македония, Албания. Планираме да открием скоро офис в Румъния, гледаме и към германския и американския пазар. Там офисите ни са насочени към обслужване на клиентите, които имаме. Но те са стимул да се разрастваме още. 

Споменахте за възможно листване и в Германия. На Tecdax ли планирате да е то?

Това ще бъде обсъдено на по-късен етап. Там, както знаете, процесът е доста по-бавен, отколкото при листване в България. Франкфуртската борса има добри отношения с БФБ, така че сериозно ще разгледаме възможността и за там. Засега гледаме към  продажба на до 30% от съществуващите акции на капиталовия пазар в България. 

„Телелинк  Бизнес Сървисис“ е най-голямата част от холдинга „Телелинк“. Разкажете повече за плановете за растеж за тази година.

Едва преди две години отделихме „Телелинк  Бизнес Сървисис“ като отделна компания, но ако разгледаме отделни части, които в момента влизат под ТБС Груп ще видим, че за последните 3 години, като група от компании, сме увеличили обема на нашите продажби с 18%.

В България растем малко по-бързо. Очакваме двуцифрен растеж на приходите през тази година, както и през следващите няколко. Имаме очаквания с развитието на бизнеса ни зад граница да получим още по-високи резултати, които не обвързваме непременно с огромни растежи, а с качество на приходите и по-висока чиста печалба.

Кои са най-големите ви пазари от чуждестранните страни, на които присъствате? 

Около 52% от приходите си генерираме в България. От останалите пазари най-важен за нас е пазарът в Сърбия, където генерираме около 35-40% от бизнеса. Останалите дружества в момента имат по-малък дял главно заради големината на пазарите, в които оперират и от части заради факта, че са по-млади. 

Какви са клиентите Ви?

Ние ги делим на три групи – телекомуникационни компании, корпоративни клиенти и правителствени клиенти. Телекомите генерират около 35-40% от приходите ни, а останалата част се генерира от корпоративните ни клиенти. Грубо, от правителствени клиенти очакваме около 25% от общите ни приходи. Групата ни в момента работи с около 350 компании, по-голямата част от тях са големи и средни.  

Допреди години бяхме свикнали да гледаме на „Телелинк“ като на интегратор на решения за телеком индустрията. Но явно вече бизнесът е достатъчно добре диверсифициран. Работите и с големи данни и науката за големите данни, с изкуствен интелект. Как смятате, че ще се развият тези технологии в близко бъдеще?

Истината е, че нашият регион се различава от това, което виждаме в Западна Европа, САЩ и Китай. Да вземем за пример големите данни и като цяло използването на данните. Все още има много клиенти на българския пазар, които не използват данните си в реално време и по най-рационалния начин. Виждаме голяма необходимост от разучване, „изчистване“ и свързване на съществуващите данни, както и тяхното лесно и достъпно представяне с цел използване в ежедневните бизнес решения. В момента работим върху достъпен продукт, който да позволи голям брой компании да направят тази немалка крачка. Интерес представляват и индустриалните IoT (интернет на нещата) решения, събиране на информация от всички сензори (на IoT) и анализът и.

Това, че част от световните тенденции не са застъпили сериозно в нашия регион не ни спира и голяма част от решенията ни са насочени към западните пазари. Например при облачните технологии все още у нас няма голям интерес от страна на клиентите. За сметка на това западният пазар е на различно ниво. Надяваме се да бъдем мост за тези технологии и за използването на облачната инфраструктура, и на хибридни решения. Това прави смисъл и в чисто финансово-икономически и технологичен аспект. Трупайки опит на Запад, се опитваме да го внедрим и да помогнем на региона да използва модерните технологии в ежедневния си бизнес.

Като сравнително малка българска компания Вие конкурирате ли се в облачния бизнес с AWS, Azure или Google Cloud или ги допълвате?

Ние не се конкурираме, а реално работим с тях. Пазарът е такъв, че страшно много компании на Запад с глобално присъствие, в повечето случаи решават да използват облачна инфраструктура. За да се случи това, е нужен специфичен набор от познания, които нито AWS, нито Azure или Google Cloud могат да предложат на широката публика. Те осигуряват платформата, но някой трябва да я развие и да направи нещо, което се нарича „lift and shift” - реалното прехвърляне в облака. Същото важи и за хибридните решения. Тогава, когато трябва да скачиш собствената инфраструктура с инфраструктура, която ще стои в публичния облак, се нуждаеш от много познания.

Според нас, в световен мащаб има голям недостиг на компании като нашата, които да се занимават с това. Материята не е лесна, изисква специфични умения и голям детайл за бизнеса, приложенията и инфраструктурата на всеки отделен клиент. Например, прехвърлянето на една апликация от нашия офис в облака е свързана с т. нар. „рефакторинг“ - части от кода трябва да бъдат пренаписвани, така че да се използва облачната инфраструктура по най-ефективния начин.

Ние сме местен продавач (reseller) на част от големите корпорации. Това е допълнителна част от стратегията ни – да правим IT услугите и оборудването по-достъпни като услуги, за да облекчим клиентите и да намалим риска за тях.

Все пак обаче телеком бизнесът представлява сериозна част от общите ви приходи. Какво очаквате с навлизането на 5G?

Според мен желанието за бързо постигане на по-голямо покритие с 5G технология или бързо-скоростен достъп ще накара телекомите да се замислят за WiFi offloading или използването на вече изградени WiFi мрежи в много сгради, молове, спортни и концертни зали, кампуси, посредством специфична интеграция. Допълнително телекомите би следвало да се опитат да предоставят повече услуги през новата доста по-бърза мрежа. Това ще им помогне да се диференцират един от друг и да „задържат“ клиентите при себе си. В тази нова екосистема виждаме голяма полза от компании като нашата. Ние сме профилирани в доставянето на широка гама услуги и решения, насочени към бизнес и правителствени клиенти, решения, които чудесно могат да се интегрират с 5G инфраструктурата. Компании като нашата изграждат WiFi мрежите за отделните клиенти.

Разбира се, не на последно място, ние работим с почти всички телекоми в региона, помагайки им с изграждането и поддържането на тяхната ИТ и телеком инфраструктура. Разгръщането на 5G стандарта ще постави телекомите пред предизвикателства за техните мрежи както в периферията, така и в ядрото. Именно това са и секторите,  където ние традиционно помагаме и ще продължим.

Говорейки за доставчиците на оборудване, ако Huawei отпадне от доставките, това няма ли да оскъпи всичко? Аз не мисля, че Huawei ще отпадне от уравнението. Това е политическо-комерсиална игра и със сигурност клиентите ще започнат да се замислят от кого поръчват. Телекомите също имат свои големи юридически отдели, които преценяват дали това не е риск за тях. Но не смятам, че Huawei ще изчезне от картата.

Истината е, че през последните няколко години се появиха и алтернативни производители. С други думи телекомите ще имат алтернативи, като смятам че от тях самите зависи как ще построят концепцията и архитектурата на своите мрежи, така че да могат да интегрират лесно различни производителите на оборудване. Смятам, че ако съумеят да го направят добре няма да имат негативи от използването на различни от големите доставчици, ако разбира се това се наложи.