Бенчмаркът на сините чипове на Българската фондова борса SOFIX се представи по-добре от повечето индекси в региона на Централна и Източна Европа, нареждайки се на пето място по ръст на месечна база през май. Това става ясно от изчисления на investor.bg на база представянето на 19 регионални капиталови пазара.
Родният показател завърши месеца на ниво от 582,48 пункта спрямо 575,06 пункта в края на април, като това е първото му месечно повишение от декември насам. От началото на годината SOFIX е изтрил 2,02% от стойността си.
„През май наблюдаваме забавяне на негативния тренд, който властва над българския капиталов пазар от началото на 2018 г. насам, след като SOFIX достигна едногодишно дъно в средата на месеца“, коментира в края на миналата седмица за investor.bg Красимира Паунина, портфолио мениджър и ръководител звено „Управление на портфейли и КИС“ в „Селект Асет Мениджмънт“ ЕАД
През май по-добре от българския показател се представиха основните измерители на борсите в Северна Македония – с ръст от 7,44%, в Гърция – със 7,37%, в Русия – с 4,14% и в Латвия – с 2,58%.
Двете ключови събития в Северна Македония през миналия месец бяха препоръката за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз от страна на Европейската комисия и полагането на клетва на новоизбрания президент на страната Стево Пендаровски.
В Гърция май ще бъде запомнен с обявяването на предсрочни избори от страна на премиера Алексис Ципрас, като причината за решението му е слабото представяне на лявата управляваща партия „Сириза“ на европейските избори.
Трите най-губещи пазара в региона на ЦИЕ през изминалия месец са Босна и Херцеговина, Турция и Словакия, където местните водещи индекси BIRC, ISE 100 и SAX са се понижили съответни със 7,87%, 5,06% и 4,29%.
В началото на май Европейската банка за възстановяване и развитие понижи прогнозата си за икономическия растеж в Босна през 2019 г. с 0,5 процентни пункта до 3% поради продължаващата политическа несигурност в страната. От банката дори смятат, че растежът може да се забави допълнително заради несигурността около растежа в еврозоната и програмата за реформи в страната.
По отношение на Турция през миналата седмица стана ясно, че страната е излязла от рецесията през първото тримесечие на фона на насиленото кредитиране от страна на държавните банки – временен стимул, който обаче беше засенчен от поевтиняването на лирата.
БВП на Турция нарасна с 1,3% спрямо предходните три месеца, което отбелязва възстановяване спрямо края на миналата година, което отговаря на прогнозите на икономистите.
Активността в икономиката обаче остава слаба в сравнение с миналата година като БВП отчита спад с 2,6% спрямо първото тримесечие на миналата година заради свиването на разходите на домакинствата, което традиционно е основният двигател на растежа. Изборите в Истанбул през този месец също са причина за напрежение.
Таблица: Investor.bg
21:39 | 13.09.22 г.