Около 2 млрд. лв. е номиналната стойност на спящите акции. Това казва в интервю за в. „24 часа“ Васил Големански, зам.-председател на СД на БФБ-София и управител на Централен депозитар. По думите му общият обем на акциите от масовата приватизация засяга около 2 млн. души или техните наследници.
„Собствеността за тези акции се води в Централния депозитар, при нас. Дори боновата книжка да е загубена, достатъчно е да има запис при нас за тази собственост“, коментира той.
Запитан какви са вариантите пред хората с бонови книжки Големански казва: „Вариантите са три. Този, който нищо не е правил тогава с боновата си книжка, акциите в нея са изчезнали. Ако сте участвали в масовата приватизация, тогава имате някъде акции – било то в холдинг или директно в дружество от масовата приватизация“.
„Това може да се провери през инвестиционен посредник, където в момента справката струва нещо. Или в регистъра на Централния депозитар, където не струва нищо, като за целта трябва да имате пинкод, издаден от НАП. Или електронен подпис. Нататък пътят при двата варианта е един и същ“, обясни той.
От думите му става ясно, че от 1200 дружества, участвали в масовата приватизация, в момента регистрирани в Централния депозитар са 675. От тях 117 са публични. В самите дружества от масовата приватизация средният процент на спящите акции е 10-20%, а в холдинговите структури – 45%.
„Има и такива, в които този дял достига до 80 и повече процента. Логично е, че ако този актив спи, то другите акционери работят“, коментира Големански.
Запитан за състоянието на публичните компании Големански коментира: „От 2012 до 2017 г. 117 са реализирали печалба за всяка година, а 97 - за поне една година през този период. Натрупаната печалба е 1,2 млрд. лв., т.е. средно по 240 млн. лв. годишно“.
„Общо 22 дружества са разпределяли дивиденти в поне една година от посочения период - средно по 16 дружества на година. Общият размер на гласувания дивидент от всички дружества за петгодишния период е 356 млн. лв. - 71,2 млн. лв. средногодишно. От общия размер на начисления дивидент по клиентски сметки при инвестиционни посредници са 227 млн. лв., средно по 45,4 млн. лв. на година, а реално полученият от тях дивидент е в размер на 223,7 млн. лв. , т.е. средният годишно е 44,7 млн. лв.“
Общо начисленият дивидент към спящи акции е 129 млн. лв., средно по 25,8 млн. лв. за всяка от последните 5 години. Под 10% от него в действителност е реално получен от акционерите.
„Въпросът с таксите и комисионите ние ще го решим. Ние, Централният депозитар, махаме таксите и комисионите за тази операция - изваждането от регистъра. Инвестиционните посредници и фондовата борса също поеха такъв ангажимент“, обещава Големански.
На въпрос защо се събират спящи акции във фонд той отговаря, че целта е консолидация на малките акционери и съживяването на капиталовия пазар. Малките акционери имат общ интерес и според него е много странно, че никой не ги е консолидирал досега.
„Създаването на инвестиционен фонд и последващите действия, записани в концепцията, целят и подобряване на финансовото състояние на тези компании и доброто им представяне на пазара. Това, разбира се, означава, че акциите им ще поскъпнат. Ако вие играете на фондовия пазар и знаете, че това предстои, естествено, ще се възползвате. И ще тръгнете да купувате. Няма да настъпи обаче апокалипсис, както се твърди. Дори и всичките 2 милиона човека да изсипят акциите си. Да, цената ще се повиши. Но ще се повиши и търсенето“, завършва той.