Георги Георгиев е прокурист на "ЕЛАНА Агрокредит". Той е с дълъг опит в областта на инвестициите в земеделие. От 2006 г. до 2009 г. е директор „Връзки с инвеститорите” на "ЕЛАНА Фонд за земеделска земя" АДСИЦ (впоследствие "ЕЛАРГ Фонд за земеделска земя" АДСИЦ). От 2007 г. до 2009 г. Георгиев също е Председател на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).
Преди да се присъедини към екипа на ЕЛАНА, Георгиев е работил като юрисконсулт в "Геотехмин Консулт & Инженеринг" ООД и в Областна дирекция „Земеделие и гори”, гр. Сливен. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. В момента дружеството е в процедура по двойно увеличение на основния капитал, при емисионна цена 1,1 лв.
Г-н Георгиев, колко млн. лв. нетно можете да раздавате като кредити в следващите години, след като през 2017 г. бяха нетно 10 млн. лв.?
В нашите планове сме заложили да растем нетно с 15-20 млн. лева на година. В предходния 3-годишен цикъл очакванията ни бяха за годишен ръст от 12-15 млн. лева и действително през 2015 и 2016 г. се движехме в този диапазон. Трябва да се съглася, че 2017 г. беше една доста „особена“ година за пазара на земя като цяло и реално през първата половина той почти не функционираше.
Ако видите нашите месечни бюлетини ще установите, че инвестициите ни през първото полугодие на 2017 са значително по-малко, отколкото през втората половина. Причините за това са комплексни – за първи път немалка част субсидиите се платиха още през декември 2016 г. и това доведе до неправилно планиране на разходите на част от земеделските производители през пролетта на 2017 г.
Настъпи едно относително стабилизиране на цената на земята, което доведе до увеличаване на разликата между очакванията на продавачи и купувачи, натрупаха се няколко по-трудни години с по-ниски печалби на земеделските производители, спрямо тези, които реализираха, когато цената на зърното беше достигнала 50 ст./кг и т.н.
Хубавото е, че през втората половина на 2017 г. пазарът видимо се раздвижи и стабилизира на обичайните нива. Ние за това и емитирахме първата си емисия облигации в размер на 5.26 млн. евро през юли 2017 г., с които и с оставащият ни транш от 2.5 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD) (вече усвоихме 1.5 млн. евро през януари 2018 г.) следва да финансираме дейността си до постъпване на парите от SPO (в края на април 2018 г.). Позитивният тренд продължава и през 2018 г., като само за януари и февруари вече сме инвестирали в закупуването на земи за над 2.5 млн. лева.
В този смисъл за колко години ще раздадете новите 20 млн. лв. собствен и съответните 20 млн. лв. привлечен капитал за да бъде съотношението 1:1 или общо 40 млн. лв.?
Очакванията ни са с привлеченото финансиране и възможността, която ще получим на база на набрания капитал за привличане и на заемен ресурс, да финансираме дейността си до следващото увеличение на капитала планирано за пролетта на 2021 г.
Всяка година има погасителни вноски по старите кредити, което затруднява увеличението на кредитния портфейл, кога очаквате да има момент, при който новите кредити да не покриват погашенията по старите и да няма ръст на портфейла Ви?
Този момент ще го определи пазарът. Моите лични очаквания са, че за да може дружеството да достигне ниво, при което погашенията по старите лизинги ще са достатъчни, за да финансират новите, то размерът на кредитния ни портфейл трябва да достигне порядъка от 140-160 млн. лева. Това вероятно ще стане някъде към 2023-2024 г. и ще е обект на следващия 10-годишен план за развитие на Дружеството, който ще представим през 2022 г.
Планирате ли нови кредитни продукти?
Разбира се, че в нашите планове предвиждаме надграждане, както на продуктите, предлагани от ЕЛАНА Агрокредит АД, така и създаване на нови продукти, които поради естеството си вероятно ще доведат до създаването на още едно или дори повече публични дружества.
Нека не забравяме, че все пак ЕЛАНА Агрокредит АД е дружество фокусирано изключително върху финансирането на база обезпечение със земеделска земя, което прави инвестицията ни относително безрискова, доколкото едва ли бихме могли да очакваме съществени катаклизми в цената на и без това още доста подценената ни като стойност земеделска земя. Но от друга страна, това сериозно ограничава и възможностите за участие в други сфери на земеделското финансиране.
Очаквате ли понижение на дивидента за 2018 г., предвид разпределянето на печалбата между двойно повече акции и все още не нарасналия кредитен портфейл?
Нормално е в година на увеличение на капитала дивидентът да намалее като абсолютна стойност. Изтегляйки максимално рано процеса на набиране на капитал се опитваме, доколкото е възможно, да ограничим този ефект чрез инвестирането му в максимална степен до края на съответната година.
От друга страна, сами разбирате, че е нецелесъобразно да правим увеличение на капитала всяка година, което е дълъг като администриране и скъп процес. За това и ние сме се спрели на варианта за надграждане на бизнеса на всеки 3 години, което считаме като оптимален вариант, с оглед, както на развитието на пазара, така и на параметрите на финансиране, заложени в нашия Устав.
Ще доведе ли раздаването на нови 40 млн. лв. кредити до свръх насищане на пазара на земеделски кредити и нуждата да свалите лихвите, които плащат кредитополучателите Ви?
Пазарът на земеделски кредити мога да кажа, че тепърва прохожда, за да говорим за свръх насищане. Допреди няколко години банките финансираха основно земеделските производители срещу субсидии. Едва в последните години обърнаха внимание на кредитите за земя, но смея да твърдя, че още има много какво да се направи в тази сфера.
В България добре е известно, че обработваемата земя е около 35 млн. дка. В момента тече естественият процес на преминаване на собствеността на земята в ръцете на тези, които я обработват. Наблюденията ни сред нашите клиенти (основно малки и средни фермери) показват, че все още те притежават под 20% от земята, която обработват, докато в Европа този процент е около 50%. Сами можете да изчислите при средна цена от 1000 лева/дка на обработваемите земи и то към момента, колко още покупки на земя предстоят и какъв обем пари е необходим за това.
Разбира се, че този процес ще има върхове и спадове като обем, но считам, че същевременно той е и необратим. Земеделието като всеки бизнес си има своята логика. Не може да искате от един земеделец първо да направи напояване и после да си купи земята на в пъти по-висока цена! Вижда се вече, че ръстът на бизнеса на база на разработване на пустеещите земи приключи, тъй като пустеещи земи почти не останаха.
Сега вече се залага на по-интензивното земеделие, респ. по-добрия добив от единица площ, което в момента се изразява в замяна на част от зърнените култури с етерично-маслени, с позабравени култури като нахут, грах, боб и др., както и към постепенно връщане (най-вече в Южна България) към традициите, които отделните райони имаха в производството на грозде и овощарството. Следващият етап безспорно ще бъде увеличаване на поливните площи, но това няма как да стане преди закупуване на съответните земи от фермерите.
На този фон 50-55 млн. лева през следващите 3 години са достатъчно малко средства, за да смятаме, че ще повлияят до такава степен на пазара, че да се получи свръх насищане на кредитирането, което да ни принуди съществено да понижим лихвите си.
Как се развива пазарът на земеделска земя? Намаляват ли обемите и има ли място за дейността на Елана Агрокредит?
Естествено, че пазарът на земеделска земя няма нищо общо с това, което беше преди 10 г., когато навлезе в своя пик. Все пак като изключим кризата в началото на 2017г. мисля, че си има един относително постоянен обем земя, който се търгува. Очевидно е, че големите фондове-спекуланти в момента са нетни продавачи, а пазарът се доминира изцяло от земеделците по места.
Характерно е и засилването на т.нар. „вторичен пазар“, т.е. продажби от физически лица и фирми, които вече са придобили земи от първо собствениците по време на бума, който беше до към 2012-2013 г.
Конкретно при нас това се изразява в нарасналия обем на сделки при така наречения „обратен лизинг“, когато земеделецът ни „продава“ собствената си земя на лизинг, за да финансира други свои инвестиции, които ние не можем да финансираме – закупуване на идеални части от имоти, техника, силози, изграждане на трайни насаждения и т.н.
Фактът, че вече 5 години развиваме успешно дейността си показва, че ЕЛАНА Агрокредит АД има своето място на пазара.
Усещате ли конкуренция от банките и други фирми за лизинг на земеделска земя?
Банките по дефиниция са основен играч на пазара на всички видове кредити, така че няма как да не усещаме тяхното влияние и в нашия сегмент. Те имат едно основно предимство - по-ниска цена на предоставяното финансиране, докато ние се стремим да компенсираме с бързина, по-добро познаване на клиентите и техните нужди, по-малка административна тежест.
От друга страна, ние също сме бенефициенти от ниските лихви на банките. Преди 4 години стартирахме с дългово финансиране на нива от над 5%, докато сега вече се финансираме значително по-изгодно.
Едно от основните постижения, които имаме през тези 5 години от дейността ни дотук, е, че безспорно след намалението на лихвения ни процент от 10 до 8.5% след резкия спад покрай ситуацията с КТБ, ние успяхме в рамките на следващите 3 години да запазим едно доста добро ниво на лихвите, на които пласираме ресурса си, което да гарантира достатъчна доходност за акционерите ни.
Всъщност в исторически ниското ниво на лихвите по банковите кредити виждам и част от потенциала ни за растеж, доколкото очакванията ми са в следващите години банковите лихви да започнат да растат, което постепенно да свали маржа между нашето и тяхното финансиране.
Що се отнася до конкуренцията на други фирми за лизинг на земя, то тук по-скоро е едно от разочарованията ми и откровено мога да призная, че не оправда прогнозата ми за развитието на този сегмент от пазара на кредитиране на земеделски дейности. Винаги съм бил привърженик на сентенцията, че „никой не плаща, за да гледа надбягване с един кон“.
Имах възможността да бъда част от процеса по създаване на т.нар. фондове за покупка на земеделски земи и да видя как тази индустрия „избухна“ след създаването на ЕЛАНА Фонд Земеделска Земя АДСИЦ. Как появата на редица други публични и частни дружества, които в условията на една конкурентна среда съумявахме да развиваме, като извличаме най-доброто от себе си и от пазара.
Конкуренцията между нас ни направи по-разпознаваеми и ни позволи да създадем една индустрия, която днес се оценява на няколко милиарда лева и въпреки, че вероятно ще има доста негативни коментари, мисля че изигра и продължава да играе съществена роля за „отлепване“ на селското ни стопанство от дъното, което то достигна след лошата поземлена реформа проведена от държавата.
Тъй като в момента виждаме реална конкуренция само от едно частно дружество, то все още сме далече от това да говорим за бум на пазара на финансирането на покупки на земи чрез финансов лизинг. Това от една страна е недостатък, тъй като в много райони от страната все още сме недостатъчно разпознаваеми, но от друга страна - пък е предпоставка за сериозен растеж през следващите години. Какви са датите за право на получаване на дивидент за 2017 г. и датите за участие в увеличението на капитала?
Вероятно сте обърнали внимание, че на 15 март 2018 г. е свикано редовно годишно общо събрание на акционерите в ЕЛАНА Агрокредит АД на което ще се гласува разпределението на печалбата за 2017 г. Съгласно нашето законодателство право на дивидент имат акционерите, които са такива 14 дни след датата на провеждане на ОСА.
Дори и да приемем, че ОСА няма да се проведе поради липса на кворум, то същото ще се проведе на 29 март, респ. право на дивидент ще имат акционерите към 12 април. Съгласно публикуваният и съгласуван с БФБ график за увеличението на капитала, същото ще приключи на 17 април, т.е. искам да подчертая, че дивидентът за 2017 г. ще получат настоящите акционери в ЕЛАНА Агрокредит АД и няма да има „разводняване“ на дивидента между новите и старите акции.
Какво включва бизнес планът Ви в бъдеще? В съответствие с 10-годишния план за развитие на бизнеса, който следваме за периода 2013-2022 г., бяхме заложили увеличения на капитала през 2015, 2018 и 2021 г. Избраните 3-годишни цикли не са случайни и са свързани със заложеното ни в Устава ограничение дългът, който можем да ползваме за финансиране на дейността ни да не надвишава 2 пъти стойността на капитала, вписан в търговския регистър. По този начин ние разчитаме първата година да се финансираме с капитал, а следващите 2 години да ползваме дългово финансиране.
Както и през 2015 г. се постарахме максимално бързо да имаме заверен годишен финансов отчет и да проведем общо събрание на акционерите, на което да гласуваме дивидента за предходната (в случая 2017) година. По този начин се опитваме „да изтеглим“ максимално рано във времето и самото увеличение на капитала, респ. да имаме повече време да инвестираме набраните средства, което от своя страна - да има възможно най-малък ефект върху доходността на акционерите в годината на увеличение на капитала.
Свързани компании:
08:31 | 12.09.22 г.