Датата 3 януари 2018 г. ще промени действителността за инвестиционните посредници, банките, правните отдели и регулаторите. Предстои всички те да решат каква стратегия трябва да имат и какви инвестиции ще направят в IT системите си, за да отговорят на новите изисквания, които налага европейската директива за пазарите на финансови инструменти MiFID 2. И в крайна сметка основният въпрос е дали не е по-опасно да имаме една регулаторна рамка, за която всички знаем, че не сме готови? Дали не е по-голяма вероятността да стане беля? На тези въпроси се опитаха да отговорят участниците в шестото издание на Investor Finance Forum - годишната конференция за инвестиции на Investor.bg.
Доколко сме готови?
Доколко сме готови като регулатор, доколко е готов бизнесът? Политически коректните отговори не са ми в сила и затова отговорът ми е „не“ - не сме готови и няма да станем готови до 3 януари, заяви Димитър Койчев от Комисията за финансов надзор (КФН).
Преди 10-11 години, когато влезе в сила MiFID 1, всички очакваха, че са доста по-подготвени. Директивата въведе изискване да се обменя информация между надзорните регулатори за договори за ценните книжа, които са спрени за търговия.
"Влезе в сила и на втората седмица получихме мейл от Великобритания дали някой разбира какво трябва да правим. Системата сега ще е напълно автоматизирана", коментира той. Дали сме готови не е толкова важен въпрос, по-важно е дали полагаме усилия да се подготвим.
"Да, всички усилия се полагат, така че да можем в най-кратък срок да започнем да постигаме такъв резултат, какъвто директивата изисква от нас", допълни Койчев.
Защо се повиха опасения, че бизнесът се обръща с главата надолу?
Промяната е дотолкова радикална, колкото само насоките са 367 страници, това дава някаква идея за мащаба, коментира Радослава Масларска от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП).
Тук става въпрос за една законова рамка, която е доста всеобхватна, тя наистина е продължение на вече съществуваща, но увеличава защитата на непрофесионалните клиенти и задълбочава прозрачността на финансовите пазари – кой, къде, как и защо търгува, поясни тя.
По думите ѝ все още сме в период, в който полагаме усилия да приложим най-адекватно разпоредбите на това ново законодателство, така че да може да бъде прилагано в практиката. В този ред на мисли предстои сериозна промяна по отношение основно на непрофесионалните клиенти.
До голяма степен нещата, които ще се променят, инвестиционните посредници ги правят и сега. Например клиентът да бъде информиран за рисковете, за да вземе адекватно инвестиционно решение. Ще се проучва опитът в търговията за финансови инструменти, обясни Масларска.
Въпросът е има ли желание от страна на самите клиенти и доколко всъщност те искат да чуят това, което иска да им каже секторът. Договорите през 2007 представляваха пет страници, а сега договорите на инвестиционните посредници ще станат нечетивни. "Клиентите масово, в 99% от случаите, не искат да се запознаят с тази информация. А до голяма степен информацията по отношение на рисковете и портфейлите и към момента е публична", категорична е тя.
Според нея оскъпяване категорично ще има. "За да бъдеш в пълно съответствие с всички тези нови изисквания, свързани с документирането на цялата информация, предстои много сериозна инвестиция в IT решения", допълни Масларска.
09:37 | 13.09.22 г.