Тенденцията портфейлните инвеститори да алокират много голяма част от потфолиото си в местни ценни книжа е позната в икономиката като “home bias” (национални пристрастия). Въпреки ясно доказаните ползи от международната диверсификация на активите, тази тенденция си остава един от шестте големи парадокса в световната макроикономика според Кенет Рогоф.
Това пише в свой материал по повод „националните пристрастия“ инвестиционният посредник „София интернешънъл секюритиз (СИС), публикуван на сайта на компанията.
За първи път тази тенденция е документрана от Френч и Потерба (1991 г.), според чието изследване американските инвеститори в акции алокират близо 94% от активите си в местни книжа, въпреки че по това време този пазар формира по-малко от 48% от световния пазар на акции. Този феномен не е изолиран само в САЩ разбира се.
Според изследване, проведено от ЕЦБ през 2006 г. (Michael Fidora, Marcel Fratzscher and Christian Thimann), това пристрастие е по-слабо изразено в по-зрелите икономики, докато в развиващите пазари инвестициите в местни книжа надминават 90% от портфейлите.
България също участва в изследването в групата на развиващите се страни, което ни поставя сред страните с най-силна концентрация на инвестициите в местни активи.