За неблагоприятни за финансовата система последици е предупредила Комисията за финансов надзор (КФН) във връзка с плановете за приватизацията на Българската фондова борса (БФБ – София) и Централния депозитар. Това е записано в отчета на Агенцията за приватизация за дейността през първото полугодие на 2015 година.
Докладът ще бъде разгледан от комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание през следващата седмица.
От публикуваните данни е видно още, че Агенцията за приватизация е поискала становище за раздържавяването на борсата и от други държавни институции, които са "свързани с финансовата сигурност на страната".
Паралелно с това обаче продължава работата за изготвяне на анализ на правното състояние, приватизационната оценка и информационен меморандум за държавното участие в капитала на дружеството.
Чрез Министерството на финансите държавата има дял от 50,05% от капитала на БФБ – София и 43,7% - от Централния депозитар.
От отчета на Агенцията е видно още, че приоритет в работата им през отчетния период е била и продажбата на държавния дял в Международния панаир в Пловдив, както и 100% от капитала на БДЖ – Товарни превози. Преди месец обаче транспортният министър Ивайло московски прекрати процедурата за приватизацията на жп дружеството, тъй като няма интерес към него и държавата ще се опита да го оздрави.
Като цяло инвеститорският интерес към приватизацията е слаб, признават още от Агенцията в доклада си до Народното събрание. Основната причина за това е икономическата криза в страната, както и влошаващото се финансово състояние на дружествата, определени за продажба. В първите шест месеца на миналата година са реализирани само две сделки, а приходите от тях са 112,8 хил. лева (без ДДС).
Липсва интерес и към продажбата на акции на държавни дружества чрез търгове на БФБ-София. Някои от пакетите се предлагат за първи път – сред които и на „Петрол“, чиято цена е била близка до номиналната от 1 лев. Въпреки това обаче не сключена нито една сделка.
„Липсата на инвеститорски интерес към миноритарните пакети и многократното им предлагане води до непрекъснато обезценяване на държавните акции“, заключават от Агенцията.
По отношение на останалите приоритетни дружества за приватизация през 2015 година в процедурата за НИТИ – Казанлък документи са закупени от 7 дружества, сред които „Арсенал“ Казанлък и софийската „Емко“.
Ресорните министерства пък са поискали спирането на търговете за Военното издателство и за САПИ (Система за агропазарна информация). Прекратена е работата и за продажбата на „Аудиовидео Орфей“, Национална агенция „Музика“ и АДИС, които отново бяха включени в забранителния списък за приватизация.
От осъществената дейност по следприватизационен контрол през първото шестмесечие на миналата година в АП са приети плащания по цена и неустойки в размер на 2,9 млн. лева. Общо паричните и непаричните приходи в Агенцията през първото полугодие са 3,05 млн. лева. Разходите са в размер на 1,31 млн. лева.
11:53 | 10.09.22 г.