Българският капиталов пазар може би ще мине през последното чистилище. Това ще се случи, ако предложените от финансовото министерство промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) влязат в сила.
„Предвижда се задължение за публично разкриване на шестмесечни финансови отчети за дейността на емитентите. Едновременно с това и с цел гарантиране достъпа на инвеститорите до навременна информация за финансовото състояние на емитента, законопроектът предвижда задължение за емитента да разкрива публично уведомления за финансовото състояние на дейността си в срок до 30 дни от края на първото, третото и четвъртото тримесечие. Запазва се и досега съществуващото задължение за оповестяване на годишните финансови отчети на емитентите“, заявяват от МФ.
Засега не е уточнено какво ще съдържа т. нар. „уведомление за финансовото състояние на дейността“ и дали ще предоставя пълна информация. Отпадането на тримесечните отчети бе анонсирано през лятото от Комисията за финансов надзор и явно все още е на дневен ред.
То е залегнало в текстовете за промени в ЗППЦК, изпратени на заинтересованите асоциации от Министерството на финансите.
Ако текстовете се приемат в този вид, ще отпадне възможността за получаване и на малкото информация, която досега се получаваше за дейността на фирмите. Някои анализатори смятат, че това ще се отрази негативно на и без това слабоактивния финансов пазар.
В крайна сметка, ако предложението влезе в сила, най-накрая ще разберем кои компании искат да са публични и кои не. Тези, които публикуват постно „уведомление за дейността“ от няколко реда, явно не ценят много инвеститорското внимание. Тези които публикуват детайлна информация, явно ще ги считаме за публични дружества.
Българският пазар Той стартира с масовата приватизация от 90-те, направила стотици дружества публични, по почти насилствен начин. Впоследствие тези псевдо-публични дружества бяха насилствено принудени да публикуват информация и да защитават акционерите си. Всичките тези информации и защити обаче се оказаха илюзорни и българският капиталов пазар изпадна в мъртва точка след кризата от 2007-2009 г.
Цените на акциите са със спад от близо 80% от върховете, а борсовите обороти са на рекордно ниски нива в момент, в който други пазари са възстановили и надхвърлили стойностите си от преди кризата. Дали това фиаско на капиталовия ни пазар се дължи на факта, че той е бил върху глинените нозе на насилствено-публичните компании и насилствено-информиращите компании? Дали някога ще разберем кои компании са на борсата само заради данъчните отстъпки при търговия с ценни книжа на регулиран пазар (например когато мажоритарният собственик продава на чужд инвеститор)? Или само защото така може да привлекат парите на определен кръг регулирани инвеститори?
Други предлагани промени в ЗППЦК предвиждат удължаване от пет на десет години на срока, в който емитентът е длъжен да осигури на разположение на обществеността годишния финансов отчет и годишния консолидиран финансов отчет за дейността си. Същият срок е предвиден и по отношение осигуряването на разположение на шестмесечните финансови отчети за дейността на емитентите.
В съответствие с изискванията на Директива 2013/50/ЕС на Европейския парламент и на Европейския съвет от 1 януари 2020 г. годишните финансови отчети на емитентите следва да се изготвят в единен електронен формат за отчитане в съответствие с регулаторни технически стандарти, чието приемане от страна на Европейския орган по ценни книжа и пазари предстои.
Директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която всички страни от ЕС трябва да постигнат. Отделните страни обаче сами решават по какъв начин да стане това. И България може спокойно да приеме запазване на статуквото, тоест компаниите да публикуват подробен комплект счетоводни отчети на всеки 3 месеца. Пълният пакет с предложения на МФ за промени в ЗППЦК можете да изтеглите оттук.
Свързани компании:
07:21 | 14.09.22 г.