Компаниите с най-добро корпоративно управление* у нас са Монбат, групите на Софарма, Стара планина холд и ЧЕЗ, както и Адванс Терафонд и Спиди. Така поне твърди Веселин Радойчев, Equity анализатор в „Първа Финансово Брокерска Къща” по време на международната Investor Relation конференция “IR ДНЕС – В ОКОТО НА ТИГЪРА?”, която се провежда днес в София. Организатор е Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите в България, а на събитието има участници от 10 страни.
По думите му има три важни теми при инвестирането - риск, възвращаемост и ликвидност. В България ликвидността е ниска и намаляваща, възвращаемостта под формата на дивиденти намалява при основните компании, а понякога и разпределянето на дивиденти е прекратявано, заяви Радойчев.
Според него ликвидността е много ниска, защото основните акционери държат основния пакет директно или индиректно. Освен това много акции се държат от пенсионните фондове, които не търгуват активно и не на последно място - няма много корпоративни събития, смята анализаторът на ПФБК. Според него по отношение на рисковете България има макроикономическа стабилност от над 15 г., член е на ЕС, НАТО и СТО, също така доходностите по държавния дълг са едни от ниските в ЕС. Данъците възлизат на 0 евро за капиталовите печалби, 5% данък дивидент и 10% - върху корпоративните печалби.
По отношение на риска обаче има такъв, що се отнася до корпоративното управление, смята Радойчев, като посочва конфликти на интереси, липсата на разграничение между мениджмънт и основния собственик, като последното според него не винаги е недостатък. Освен това по думите му някои компании имат ужасни счетоводни практики, не публикуват детайлна разбивка на финансовите си данни и не дават картината на актуалните тенденции и проблеми пред бизнеса.
Радойчев даде за пример Булгартабак, където основният собственик се смени няколко пъти в последните месеци и все още се чака за търгово предложение, посочи анализаторът. Друга практика е финансиране между публичното дружество и основния собственик.
"Липсва информация за компаниите. Ние не виждаме често мениджмънта, нямаме информация и не участваме в решенията за компанията. Имаме индекс на компаниите с най-добро корпоративно управления и фалиралата КТБ беше част от него в продължение на една година...", подчерта експертът.
"В мениджмънта искаме да видим стратегия, разбиране откъде ще дойде печалбата, как ще се справя с предизвикателствата", пояснява Радойчев. По думите му мениджмънтът на българските дружества не успява да убеди чуждите инвеститори, че знае целите и ключовите фактори за компаниите си. Според него е добре и да се даде шанс на електронното гласуване на общи събрания на акционерите, въпреки че няма да има голяма промяна в гласуванията, защото основният акционер ще има контрол.
"Добре е също така външните одитори да намират и съобщават грешките, да има календар на събитията, а не да не знае кога ще се публикуват резултатите", критикува още анализаторът. * Под корпоративно управление (corporate governance) се има предвид сфера от дейността на публичните дружества (компаниите, чиито акции се търгуват на борсата), включваща информирането на всички акционери за дейността на компанията, равнопоставеност на акционерите, включително и правото на малките да имат същата информация, каквато имат големите.
Също така е нужно управляващите дружеството да са независими, компетентни и да управляват компанията като публично дружество. В българския случай можем с прости думи да кажем, че корпоративното управление е мажоритарният собственик да не краде („точи“) компанията, да не я използва за собствени цели, да не я обсебва „до гроб“, а да споделя плодовете ѝ с малките акционери. И ако основният собственик не се справя с управлението (компанията губи постоянно), да я ликвидира, да смени мениджмънта с по-способен или да я продаде на по-грижовен стопанин. Тоест да има независимост между основния собственик и мениджмънта и да няма обсебване на компанията.
Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.
Свързани компании:
21:10 | 04.09.22 г.