Л. Бояджиев: Държавата да се възползва от възможностите на капиталовия пазар

Любомир Бояджиев е изпълнителен директор на ИП „Бенчмарк финанс“, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на лицензираните инвестиционните посредници (БАЛИП) и член на Съвета на директорите на Българска фондова борса (БФБ).

През 2003 г. със свои приятели основава „Бенчмарк груп“ АД, като преди това работи като брокер за други инвестиционни посредници. Член е на БФБ почти от нейното създаване. С колегите от БАЛИП имат редица инициативи за подобряване на бизнес средата в България и развитието на капиталовия пазар. Любомир Бояджиев има магистърска степен по финанси от УНСС.

Поводът за разговора с г-н Бояджиев бе фактът, че Европейската комисия (ЕК) стартира наказателна процедура срещу България заради забавяне при въвеждането на евродирективата за контрол на инвестиционните посредници.

С г-н Бояджиев коментирахме още миноритарните пакети, които държавата предложи за приватизация чрез БФБ, евентуалното отражение на промените в пенсионната система на капиталовия пазар и възможността държавата да използва по-активно неговите предимства.

Г-н Бояджиев, ЕК води процедура срещу България заради забавяне при въвеждането на евродирективата за контрол на инвестиционните посредници. Какво най-общо предвижда тази директива? Какво трябва да изпълним, а не сме го направили?

- Директивата предвижда промени в цялото европейско законодателство относно регулирането на дейността на инвестиционните посредници. ЕК откри процедурата поради това, че не сме спазили сроковете. А това се получи, защото имахме смяна на парламента. Иначе първите съгласувателни процедури минаха през нас още през януари-февруари миналата година. Още от тогава давахме мнения и към Комисията за финансов надзор (КФН), и към Министерство на финансите малко по-късно. След това падна правителството, имаше избори и затова се забави цялата процедура по приемането на тази директива. Ние сме изостанали поради обективни неща в държавата, но се наваксва.

Очевидно се бърза с приемането на промените в Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), за да се избегне недоволството на Брюксел. Но явно това е поредната директива, която просто транспонираме, без да се води дебат, без да се прави оценка за ползите и разходите. Според Вас има ли други мотиви за приемането на директивата?

- Сред мотивите за приемането на тази директива е затягането на законодателството във връзка със световната финансова криза, т.е. по-голяма регулация над инвестиционните посредници и инвестиционните банки. По принцип това е стъпка в добра посока, но проблемът на промените в ЗПФИ е, че има пълно съответствие с директивата.

Доста източноевропейски страни, като например Полша, когато въвеждат дадена директива, те въвеждат нейно непълно съответствие. По този начин действителността се пречупва през полската, като би трябвало да се пречупи и през българската действителност. В голямата си част директивата е писана за големи инвестиционни банки, при които регулациите са на съвсем друго ниво.

Сега се сравнява български посредник с пълен лиценз с английска или германска инвестиционна банка, нивото на регулацията. Когато се транспонира директива тук, е хубаво да се спазват нейните точки, но е хубаво и да се съобразяваме с мащабите на нашия пазар.

Съществуват изречения, които са директен превод от директивата, които подлежат на субективно тълкуване и които в съда могат да бъдат тълкувани различно. Най-интересен от директивата е чл. 118, ал. 3, т. 1-6, където пише, че, „ако в резултат на самостоятелно прилагане на други мерки, не се очаква в рамките на подходящ срок инвестиционен посредник да подобри в достатъчна степен правилата, процедурите, механизмите и стратегиите си“.

Не е ясно какво се разбира под „подходящ срок“ и „достатъчна степен“, защото всеки може да тълкува понятията различно.

Като че ли най-спорна обаче е промяната, която дава право на КФН да приложи мерки спрямо инвестиционен посредник, ако може да предположи, че в следващите 12 месеца той може да извърши някакво нарушение? Това не звучи ли много абстрактно?

- Освен това не е ясно кой контролира посредниците по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Това е друга неяснота, която се въвежда чрез закона. Става дума за чл. 118, ал. 2 относно контрола на посредниците по ЗМИП. До момента по силата на ЗМИП посредниците се контролират от ДАНС. В закона за КФН никъде не пише, че КФН ни контролират по ЗМИП, а изведнъж чрез ЗПФИ и КФН ще може да контролира посредниците и по тази линия.

Не виждаме проблем и КФН да ни контролира, но трябва да се уточни коя от двете институции ни упражнява надзор – ДАНС или КФН. Защото за едно и също нещо, например, ако не сме копирали лична карта на клиент, можем да търпим санкции както от ДАНС, така и от КФН.

В директивата е записано нещо по-различно в сравнение със записаното в нашия закон, а именно, че при откриване от страна на контролиращият орган (ДАНС) на сериозни нарушения в законодателството, се уведомява КФН да наложи съответната санкция. Съответно, Комисията проверява и се налагат санкции след сигнал на ДАНС.

Вменяват ли се други функции на регулатора относно инвестиционните посредници с приемането на директивата?

- Много функции се вменяват, но повечето от тях са логични и обясними. Единствено имаме приписване на повече дейности по ЗМИП и тълкуването на незабавното изпълнение при наличието на стартирана принудителна административна мярка. Защото в съда принудителната административна мярка може да падне. Нашето предложение е дадена принудителна административна мярка да влезе в сила, след като минат обжалванията.

Явно законодателите не са се съобразили с размера на санкциите за нарушения, които могат да понесат инвестиционните посредници. Глоба в размер на 10 млн. лв. като че ли е преувеличена? Сумите очевидно не са по силата на инвестиционните посредници, а и не са съобразени с мащабите на българския капиталов пазар?

- При налагане на санкции между 5 млн. и 10 млн. лв. няма посредник в България, който може да плати подобна санкция. Размерът им не подлежи на корекция при въвеждането на директивата в страната. Самата ЕК вкарва много широк диапазон, защото в зависимост от пазара всеки регулатор може да прецени дали да налага глоби от 2 000 лв. или 5 млн. лв., например.

Но тук стои въпросът дали регулаторът ще съобразява размера на санкцията с мащаба на инвестиционния посредници, надяваме се да няма фалити на ИП заради санкции в бъдеще.

Не става ли дума вече за свръхрегулация? Как това би се отразило на дружествата?

- Да, на европейско ниво имаме свръхрегулации, които за съжаление се пренасят и при нас.