Комисията за финансов надзор (КФН) води разследване по сигнал от писмо на четири от най-големите пенсионни фондове за евентуални пазарни манипулации от страна на техни конкуренти, съобщи председателят на регулатора Стоян Мавродиев по време на изслушване в парламентарната комисия по бюджет и финанси.
В писмото се изразяват съмнения за пазарни манипулации от страна на някои дружества. Пазарната манипулация се състои в надуване на цените на дяловете в последните дни на всяко тримесечие, след което цените са се връщали на предишните си нива, което води до завишаване на доходността.
При данни за картел ще бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), увери Мавродиев. „Няма чадър и прикриване на нещо инициирано“, заяви той.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че целта на тези дружества, ако са извършили подобна пазарна манипулация, е да покажат по-висока доходност и така да привлекат повече клиенти допълнително. Втората цел е да отговорят на изискванията за минимална доходност, записана в Кодекса за социално осигуряване (КСО), защото ако са под нея, трябва да вложат средства от специализираните си резерви или собствен капитал. Тази манипулация е възможна само при инвестиции в акции и облигации на публични дружества.
Изясни се, че минималната доходност, каквато е разписана по КСО, всъщност не гарантира дори нулева доходност на партидите, коментира Стоянова. Това е едно от нещата, които трябва да се променят, каза тя.
За последните десет години средната реална доходност на УПФ е минус 0,16 на сто на годишна база, а за периода е минус 1,75 на сто, сочат представени по време на комисията днес данни на КФН. Менда Стоянова коментира, че някои фондове са на плюс, други - на минус, но към края на миналата година парите на хората по партидите нямат същата покупателна способност, каквато са имали в момента, когато са вложени там.
От КФН предложиха и промени в законодателството, които според тях ще засилят контрола и ще дисциплинират пенсионните дружества. Сред промените е намаление на таксите, които се събират от универсалните фондове, с 40 на сто.
Секторът е достатъчно зрял и може да си позволи това намаление, коментира Ангел Джалъзов, зам.-председател на комисията.
Предлага се и разширяване на дефиницията на сделките за свързани лица. КФН предлага да се въведе дефиниция на понятието група за предприятието майка и за дъщерно дружество, което според надзора ще подобри състоянието на пенсионния сектор.
Целта е чрез по-засилени правомощия КФН не да санкционира, а да дисциплинира сектора. Сега санкциите са до 50 хиляди лева за юридическо и 10 хиляди за физическо лице, което няма сериозен възпиращ ефект. Комисията иска тройно завишение на санкциите, каза още Джалъзов.
Той увери, че КФН ежедневно контролира фондовете и на ежедневна база се засичат отчетите от банката попечител и от пенсионните дружества, или всяка информация за инвестиционните активи е обект на ежедневни проверки и наказателни постановления се издават неприсъствено. В рамките на една година КФН е проверявала и деветте пнесионни дружества в страната и няма година, през която те да не са проверени, надзорът е изключително стриктен в това отношение, подчерта Джалъзов.
Сред предложенията на КФН за гарантиране на минимална доходност е и създаването на гаранционен фонд, подобен на този за банките. Предстои да се обсъди и вземе решение какъв вариант ще бъде избран, посочи Стоянова.
Той каза още, че има значителен ръст на наказателните постановления в последните години, което се дължи на увеличения брой активи и на факта, че комисията се стреми да е максимално ефективна. Най-често срещаните нарушения са с инвестирането на самите активи, с оценка на активите и с непредставяне в срок на отчетна информация. Джалъзов изрази надежда нарушенията да намалеят заради очакваните по-високи санкции.
Депутатът от БСП Румен Гечев попита какви гаранции дава КФН, за да се реши въпросът с инвестициите в свързани лица. Джалъзов обясни, че имало объркване за свързаните лица и дефиниците за тях били остарели. По думите му има случаи, при които свързаните лица не се явявали като такива според сегашния закон и затова КФН не може да ги санкционира. Той посочи, че за последните 4 години в сила са влезли 21 наказателни постановления.
Въпросните четири дружества, изпратили писмото до КФН, за последните четири години също са санкционирани по сделки със свързани лица, съобщи още Джалъзов. Той коментира, че не може да дели фондовете на добри и лоши.
Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев попита защо КФН не дава информация за фондовете конкретно в какви акции, облигации и други инструменти инвестират. Отговорът беше, че КФН не следи доходността по активи, а на цялото портфолио.
Пенсионните дружества могат да инвестират само в публични емитенти, а не могат в офшорни компании, заяви в отговор на въпрос Ангел Джалъзов.
15:34 | 12.09.22 г.