Д-р Боян Хр. Иванчев е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) по специалността "Поведенчески финанси". Член е на Международната асоциация на политическите консултанти. Консултирал е множество преки чуждестранни инвестиции в страната.
Професионалният си опит започва през 1993 г. като брокер на фондовата борса. Има над петнадесет години опит като банков дилър и портфолио мениджър. В периода 2005-2009 г. е икономически съветник на заместник министър-председателя Ивайло Калфин.
Завършва средно образование в Чехословакия, а висше образование и докторска степен придобива във Warsaw School of Economics. Специализира в Harvard Kennedy Scholl of Government, Academy for Macroeconomic Research-Beijing, ENA-Paris и други. Бил е основен участник в инвестиционния форум R.I.S.E. Dayton-USA и на световния конгрес на IAPC Washington-USA. Публикува материали в областта на финансовите пазари, макроикономиката и поведенческите финанси. Владее пет чужди езика. Семеен, с едно дете.
- Г-н Иванчев, написахте книга "История на българския капиталов пазар 1862-1948" за развитието на капиталовия ни пазар от турското робство до комунизма. Има ли други трудове на тази тема?
Няма. Научно изследване, пресъздаване и обяснение на капиталовият пазар през този исторически период не е правено. Книгата е базирана изключително на първоизточници от конкретния исторически период - законодателни актове от България, Германия, Австрия, Италия и много, много работа със стари архиви. Най-старата книга, която използвах, в електронен вариант разбира се, е от 1688 г. и е първата книга за борсова търговия и борсови спекулации - Confusion of Confusions на Йосиф де ла Вега, написана в Антверпен. От тази книга преведох и четирите принципа на борсовия пазар. Тези, които прочетат книгата ще видят кои са те и дали са още актуални. При написването на моята книга "История на българския капиталов пазар 1862-1948" използвах четири чужди езика. Истината е че още съм уморен от работата по книгата. В първата част на книгата представям възникването на борсовото дело в света и правя сравнителна характеристика на борсовото законодателство на Княжество България и Царство България с правните системи на Австрия, Германия и Италия. В книгата се проследява възникването и на института търговска камара в световен мащаб и анализирам правните основи на търговско-индустриалната камара в България - институция с изключително важно значение за създаване на Софийска фондова борса. Публично-правната рамка за управление на камарата, характерна за континентална Европа, по-късно е модел пренесен и в законодателството на фондовата борса и капиталовия пазар и се характеризира със силна държавна намеса в създаването и контрола на борсата. Втората част на книгата проследява година по година дейността на борсата от 1914 до 1948 г. Представени са и съответните законодателни промени в контекста на конкретната икономическа и политическа ситуация в света, Европа и България. Стилът е консервативен и академичен. Не се занимавам в книгата с любопитни факти.
- Бил ли е българският капиталов пазар преди 9 септември 1944 сред развитите в Източна Европа или отново сме били на опашката? В книгата представям сравнителни данни за възникването на първите стокови и фондови борси, развитието на борсите на Балканите, Европа и САЩ. Толкова пълна сравнителна база данни не ми е известно да е представяна в научен труд и от чуждестранни автори. Нашата борса е основана през 1914 г. Поради съвпадението с военен период за страната ни, борсата започва реално работа през 1918 г. В това отношение нашият пазар започва развитието си значително по-късно от страните в Западна и Централна Европа, и малко по-късно в сравнение с Балканските страни. Това е разбираемо, поради дългият период на турско робство, когато сме част от една изостанала и институционално корумпирана и назадничава империя с феодални икономически отношения. Що се отнася до приетото законодателство, България има прекрасна правна система, сравнима с най-добрите образци на борсово законодателство от континентална Европа - Австрия, Германия и Италия. Устройството на борсата е модерно и устремът към възраждането на българската държава и нация се отразява и на желанието за развитие на модерен финансов и капиталов пазар. Най-големите финансисти и индустриалци на родината подкрепят създаването на Софийска фондова борса и заемат място в управителните й органи. Всички те прекрасно разбират огромното значение на фондовата борса като място, където се среща търсене и предлагане на капитал и прекрасната възможност той да бъде използван за възраждане на българската икономика, за държавни заеми, с които трябва да се създаде държавната инфраструктура и мощ и за благото на инвеститорите. - Кое е първото публично дружество в България? В книгата разказвам вълнуващата история на първото акционерно дружество в България - "Българско търговско парапловно дружество: Провидение", основано през 1862 г. През 1917 година управителния съвет на Софийска фондова борса отправя публична покана към акционерните дружества в България да внесат официално искане за допускане до борсова търговия. Освен искането, дружествата е трябвало да попълнят и данните за Проспект. Помислете едва кога беше въведено изискването за проспекти след 1990 г. в България и ще разберете колко модерна е била нашата борса в Царска България. Борсата започва работа през 1918 г. и има 56 борсови члена - най-големите финансово-кредитни институции в страната и банкери с общ основен капитал от 390 млн. лева. На борсата по право са листнати всички държавни и гарантирани от държавата ценни книжа с номинал от 745 млн. лева и акциите на 21 частни акционерни дружества с основен капитал от 81 млн. лева.
- В книгата си обръщате внимание на старите бизнес сгради в София. Кои са останалите до момента такива, изградени от видните банки, застрахователи и т.н. преди 1945 г.? Къде е било софийското сити? В книгата обяснявам къде са били сградите на борсата и каква е тяхната история. В YouTube има кратък документален филм, който направих и в който ще видите някои от достолепните софийски сгради и какво и кога се е помещавало в тях. Софийското сити е групирано между днешната сграда на Булбанк (зад Народния театър "Иван Вазов") , сградата на БНБ, днешният пл. Гарибалди и Съдебна палата. С огромно съжаление споделям, че дори историята на банките и застрахователните дружества в България не е достатъчно добре изследвана и днешните богати браншови асоциации не са си направили труда да направят пълно изследване на темата и да сложат указателни плочи и архивни снимки в съхранените сгради за тяхното славно минало отпреди 100 години.
07:05 | 13.09.22 г.