КТБ може да бъде възстановена на минимална цена за държавата и обществото в сравнение с цената, която би се платила при нейната ликвидация, заявява в личния си блог мажоритарният акционер в поставената под специален надзор от БНБ банка Цветан Василев. Възстановяването на КТБ може да се постигне само чрез продажба на активите, финансирани от банката, на реалната им пазарна стойност, която по моя оценка е над 2,5 млрд евро, посочва банкерът. Интерес за продажбата на активите по подценена стойност имат само тези, които целят ликвидацията на КТБ и личното си облагодетелстване, казва той.
Според Василев обаче операцията по спасяването на банката е възможна единствено с цената на негови лични загуби, като той визира участието си в КТБ, както и в други компании. Концепцията му се основала точно на стратегическото придобиване на активи, финансирани от банката, но по тяхната оптимална стойност. По думите на банкера цялата тази концепция на акционерите и на новите потенциални инвеститори е в контраст с поведението на квесторите и на БНБ, които вече подготвяли почвата за продажбата на активите на КТБ АД и Виктория ЕАД на подценени цени, разделяйки кредитите на добри, по-малко добри и лоши. Според него това поведение съвпада с "тържествените декларации от тандема Цонев-Пеевски относно тяхна инициатива за проектозакон за КТБ АД", „Добрите“ кредити, които включват активите на подценени цени, ще отидат в „добри“ ръце, за да да могат да покрият частично разхода на Фонда за гарантиране на влоговете в банките при ликвидация и да осигурят очакваните печалби на тези, които са си поставили за мисия да ликвидират КТБ, смята той. Същевременно така наречените „лоши“ кредити били предназначени за „доказателствен материал“ за обвинението срещу Василев и колегите му, предполага банкерът. "Търся най-доброто решение за стъкларската фабрика в Парачин, Сърбия, но в никакъв случай то няма да бъде в ущърб на КТБ", заявява Василев. В края на изявлението си банкерът твърди, че независимо от трудностите проектът в Сърбия ще бъде спасен, за да може инвестираните средства да бъдат възстановени напълно на банката, респективно на вложителите ѝ.
Припомняме, че мажоритарният собственик на КТБ се предаде на полицията в Сърбия на 16 септември, след като беше обявен за издирване от Интерпол. Същия ден сръбски съд го освободи с мярка „подписка“. Международният паспорт на Василев е отнет и той трябва всеки ден да се явява в съответното полицейско управление. Дни по-късно стана ясно, че прокуратурата е изпратила на компетентните съдебни власти на Сърбия молба за екстрадицията на Василев.
В началото на октомври пък и властите в Лихтенщайн потвърдиха, че водят разследване срещу бизнесмена по подозрения в пране на пари.
На 20 юни БНБ постави КТБ под специален надзор, след като банката изчерпа ликвидността си и преустанови разплащания. Акционерите в банката с дял от над 10 на сто бяха лишени от право на глас и бяха назначени квестори.
Всичко за КТБ може да следите тук
Свързани компании:
15:11 | 13.09.22 г.