Искров: КТБ е изолиран случай

Искров каза, че първоначалната идея на БНБ е била КТБ да се одържави, за да се отвори бързо. “След като видяхме, че има изключително висока несигурност по отношение на активите на КТБ след 10-дневната проверка на одиторите, тогава предложихме добре известния на запад вариант – разделяне на добра и лоша  банка, така щото всички вложители, клиенти без изключение – подчертавам, да имат достъп до  своите сметки от 21 юли, само месец след като се случи особеният надзор”, поясни той.

Искров подчерта обаче, че по независещи от БНБ причини, “ колкото и да не им харесва на  политиците да го казвам – винаги ще го казвам това нещо от тук нататък”,  Централната банка не е намерила политическа подкрепа. “Вие знаете, че след заседанието при Президента на 14 юли самият той съобщи, че няма единодушие и БНБ ще си продължи по стриктно по сега  действащия закон”, коментира той.

Искров и допълни, че БНБ няма други инструменти, с които да компенсира вложителите. Той изтъкна, че БНБ не може да замени негарантираната част над 196 хиляди лева с акции и финансови инструменти, защото такава възможност не фигурира в законодателството.

“Централната банка, всички ние тук,  които работим, включително и моя милост, много добре съзнаваме какво е значението на голяма  системна банка за икономиката. И поради тази причина от първата минута започнахме своите  консултации с правителството и с основните парламентарно-предствени сили в 42-то Народно  събрание, така щото да намерим приемливо решение за възможно най-скоро отваряне на банката  с оглед на осигуряване на нормална работа на десетките фирми, болници, общини, граждани и  други депозанти и клиенти на банката. Така че, от самото начало Централната банка осъзнава  ролята на банковия сектор и в частност – на засегнатите две банки”, каза още Искров.

“Има законови  процедури, които трябва да бъдат следвани, и затова е предвидил 6 месеца. Ние винаги сме се  надявали и работим за да се случат по-бързо нещата. Друг е въпросът, че много от процесите се  забавиха по независещи от нас причини”, посочи още той.

Управителят на БНБ посочи още, че БНБ никога не се е лутала в търсенето на решение и от самото начало, в  консултация с Европейската комисия и правителството, е предложила решение. “Ние не можем да надскачаме закона.  Не можем да правим нещо различно, което е описано в закона. А то е това, което се прави от  квесторите”, изтъкна той.

“Ние, когато обявихме резултатите от междинния одит, проверката на  активите и пасивите, изрично казахме, че одиторите не можаха да си свършат работата поради  липса ли непълна информация по кредитен портфейл от порядъка на 3, 5 милиарда лева! Над 60% от кредитния портфейл. За да ме разберат Вашите зрители, бих могъл да Ви дам един пример.  Представете си, че си продавате къщата. Каните ме да купя къщата. Искате да купя къщата, обаче в  същото време от пет стаи сте заключили три и не ме допускате да ги огледам, не ми давате  нотариален акт, не ми давате скица на имота. Е, как мога да направя оценка на къщата ви и да  вляза в сделка с Вас! Горе-долу така се случи с квесторите. Така че, те бяха изправени пред  ситуация да търсят допълнителен човешки ресурс, включително и правен, и през целият август да  се опитат да възстановят липсващата част от кредитния портфейл, която да може да бъде  оценена от одиторите и до 20 октомври, следващия месец, да имаме крайната одитна оценка”, посочи той.