Отнемането на лиценза на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) би било по-скъпото решение на проблема с финансовата институция. Това коментира бившият подуправител на Българската народна банка (БНБ) проф. Емилия Миланова в предаването “Събуди се” по Нова телевизия.
Миланова подчерта, че при обявяването на банката в несъстоятелност фондът за гарантирането на депозитите ще бъде изпразнен, тъй като той разполага с 2,1 млрд. лева, а гарантираните депозити в КТБ са за около 3,7 млрд. лева. Останалите пари трябва под някаква форма да бъдат дадени от държавата, а отделно парите на всички институционални вложители не са гарантирани, което ще им коства сериозни загуби. Така косвеният ефект от затварянето на банката може да достигне и 10 млрд. лева, но е трудно да бъде изчислен, посочи тя.
Финансистът Стоян Александров подчерта, че вероятно голяма част от негарантираните депозити са на фирми и поиска БНБ и квесторите да изнесат данни за структурата на тези вложения – каква част от тях са на граждани и каква – на предприятия.
Миланова допълни, че институционалната подкрепа за оздравяването на финансовата институция би струвала по-малко от 3,7 млрд. лева, като ще представлява държавна помощ, която в последствие ще бъде възстановена.
Експертът упрекна Централната банка, че “изначално тази фигура на специалния надзор е сбъркана”, както и че “Управителният съвет на БНБ не са си прочели закона и не знаят философията на закона”.
“Специалният надзор е една оздравителна процедура и даже оздравителна процедура трябва да се провежда за кратко време. Има процедура, по която се оценяват активите на банката, и тъй като тя продължава толкова дълго време, което е недопустимо, капиталът на банката ерозира и вероятно ако се удължи надзорът с още един-два месеца, може да се достигне до пълна ерозия на капитала”, предупреди тя.
Миланова подчерта, че досега БНБ е трябвало да разработи няколко стратегии, да се водят много интензивни преговори с досегашните акционери, с бъдещите акционери, да се види какви са възможностите за капиталова и ликвидна подкрепа, да се разработят варианти с участие на фонда за гарантиране на депозитите, да се получи институционална подкрепа, “за да могат вложителите да повярват, че зад тази банка стои Централната банка, стои правителството, и да не тръгнат да си теглят депозитите”.
Тезата й беше подкрепена от бившия шеф на Сметната палата Валери Димитров, който участва и в специалния Експертен съвет към работодателските и синдикалните организации, който също се занимава с казуса КТБ. Той отново повтори позицията си, че “най-добрият спасител на една банка е друга банка и това го е показала добрата практика по цял свят”, но допусна, че “това в България няма да се случи”.
Димитров посочи, че БНБ има алтернатива – или незабавно да предприеме действия за оздравяване на банката, а ако не ги предприеме, да обясни защо, или да отнеме лиценза на банката.
“Нещата са прости – ако няма отрицателна капиталова адекватност, а има недостиг на капитал, трябва да се приложат оздравителни мерки, категорично. В банката може да се да влязат нови акционери, друга банка да се намеси, други инвеститори, фондът за гарантиране на депозитите. Ако капиталовата адекватност е отрицателна, трябва да се отнеме лиценза и да тръгне производство по несъстоятелност. След отнемането на лиценза банката може незабавно да бъде купена от друга банка. Това са опции и възможности изцяло в правомощията на Управителния съвет и той трябва да реши и да аргументира своето решение”, коментира Димитров, като предупреди, че “заразата може да тръгне навсякъде”, ако институциите не се обединят и предотвратят опасността за системата.
Стоян Александров отново посочи, че вижда страх да се заеме конкретна позиция, но признава, че е “свършена доста работа”. “Има неистов страх да се заеме определена позиция. Веднъж, че може да сбъркат – каквото и решение да предложат, все ще има недоволни, това безспорно е истина”, коментира той, като допълни, че “това е деликатен проблем.
Всичко около КТБ можете да проследите тук.
12:06 | 14.09.22 г.