Корпоративна търговска банка (КТБ) трябва да бъде оздравена. Трябва да се даде шанс на собствениците й да я рекапитализират. Ако те не успеят, тогава да се намеси държавата и да се намери решение. Около тази теза се обединиха участниците в кръглата маса, организирана от вестник „Банкер“, на която икономисти и финансисти обсъдиха възможните решения на казуса с КТБ.
По-рано днес министърът на финансите Петър Чобанов заяви, че поканата към акционерите на КТБ да допълнят капитала ѝ е в правомощията на Българска народна банка (БНБ). Според него „този момент не е изцяло минал“, но подчерта, че това е отговорност на Централната банка. На кръглата маса не присъстваха представители на БНБ, Комисията за финансов надзор (КФН) и Министерството на финансите, към които също е била отправена покана за участие.
„Българската банкова система продължава да е свръхликвидна и свръхкапитализирана в сравнение с тези на повечето страни от Европейския съюз“, заяви икономистът Владимир Каролев. „Първото нещо, което аз бих направил, е да изпратя писмено запитване към всички акционери, включително и към миноритарните, дали биха искали да участват в рекапитализирането на банката“.
По думите му одиторите е трябвало да определят т.нар. капиталова неадекватност и след това да се прецени колко средства трябва да осигурят акционерите. Оманският държавен фонд би съдил държавните институции, ако не им се предостави такава възможност, смята още Каролев. Според него не трябва да се правят нови закони, а ако все пак се правят промени, те да бъдат адресирани към проблеми, свързани с това, че разплащателните сметки на фирмите и гражданите са блокирани.
„Втората стъпка е да се питат вложителите. Ако това е по-добрият вариант, някои от тях биха могли да решат да преструктурират парите си под формата на депозити в акции“, коментира той. Според него в момента се предлага най-лошата възможност.
По думите на издателя на вестник „Банкер“ Бистра Георгиева възможността сякаш е формирана в самото начало на казуса и не подлежи на преформулиране.
„Доверието е ерозирало. Докато икономически може да се намери някакво решение за банката, не съм сигурен дали може да се намери психологическо решение. Дори да се появи инвеститор или собственик, който да възстанови ликвидността на банката, на другият ден какво ще се случи с нея“, попита риторично и бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов.
Според него в държава, в която едни хора са се "сбили публично", към банковата система не може да има доверие. Ако това продължи, "собственик на българска банка ще стане лоша дума“, заяви Дацов.
„Темата за доверието е много чувствителна. Да се върне то ще бъде много трудно. До момента никой не поема отговорност да определи каква е дупката. В Европа се дава временна ликвидност, но банката дава план, информация за недостига“, коментира от своя страна икономистът Лъчезар Богданов. Той е категоричен, че решението за КТБ трябва да е едно, а не да се пробват няколко и да се оценява кое е работещото.
„Проблемът е политически, с криминално-прокурорски оттенък“, описа ситуацията икономистът от Industry Watch.
„Ако акционерите откажат, най-евтиното за всички и за цялото общество е не да рухне банката, а надзорът да излезе с ясна позиция“, добави проф. проф. Христина Вучева, министър на финансите в служебното правителство на Ренета Инджова.
Според Каролев абсурд представлява и тезата за доказване на произхода на парите и дали са платени данъците, преди да бъдат изплатени суми над 200 000 лв.
Изпълнителният директор на Българската агенция за кредитен рейтинг Христо Михайловски призова за смяна на квесторите, тъй като според него е видно, че те не могат да се справят, както и за публичен избор на синдици. Той анализира финансовите показатели на КТБ към първото тримесечие на 2014 г. и отбеляза, че те са над средните за системата. Според него депозантите не трябва да бъдат съдени за това, че са избрали КТБ, за да вложат парите си в нея.
Свързани компании:
23:19 | 10.09.22 г.