Блокираните финансови инструменти на клиенти на Корпоративна търговска банка (КТБ) като инвестиционен посредник не са изложени на потенциален риск. За това информират от Комисията за финансов надзор (КФН) в съобщение, поместено на официалния й сайт.
„КТБ не отговаря пред кредиторите си с финансови инструменти и парични средства на своите клиенти, предоставени на институцията в качеството й на инвестиционен посредник“, уверяват от КФН.
„Активите на клиентите на КТБ са защитени от закона и могат да бъдат прехвърлени при друг инвестиционен посредник или по собствена сметка на лицето. Прехвърлянето при друг инвестиционен посредник се извършва по искане на лицето по реда, предвиден в правилника на Централния депозитар АД“, гласи още съобщението.
Съществува и Фонд за компенсиране на инвеститорите, който осигурява изплащане на компенсация на клиентите на инвестиционните посредници в случаите, когато инвестиционният посредник не е в състояние да изпълни задълженията си към клиентите поради причини, пряко свързани с неговото финансово състояние. Фондът изплаща компенсации, когато за посредника е открито производство по несъстоятелност или му е отнет лицензът. Фондът изплаща компенсация на всеки клиент на инвестиционен посредник в размер на 90% от стойността на вземането, но не повече от 40 000 лв., гласи информацията, поместена на сайта на Фонда.
От борсовия регулатор напомнят, че по отношение на КТБ имат правомощия само в качеството й на публично дружество, т.е. КФН следи само дали банката публикува периодични отчети и разкрива регулирана информация във връзка с търгуваните финансови инструменти, емитирани от нея.
От КФН уточняват още, че имат ограничени правомощия, отнасящи се до надзора над КТБ като инвестиционен посредник само във връзка с договорите й с клиенти, търгуващи с финансови инструменти на борсата, а не като банка, отговорността за надзора на която се пада на Българска народна банка (БНБ).
„Вероятно точно поради факта, че КФН не разполага със законови правомощия по регулирането и надзора на дейността на банките, и въпреки че банковият и небанковият сектор са свързани като части на финансовата система, представители на КФН не са били канени от президента на Република България или от неговата администрация и съответно не сa участвали в нито едно от проведените до момента заседания на Консултативните съвети по национална сигурност при президента, посветени на банковата система и обсъжданията за оздравяване на КТБ, възможни законови промени в тази посока“, уточняват от институцията.
По инициатива на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” – Николай Попов, вследствие на получени в КФН множество сигнали и жалби, бяха инициирани действия по проверка на редица лица, в това число и медии, на изказвания и публикации относно евентуални пазарни манипулации и съответствие и спазване на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
„След приключване на проверките и съответните административно-процесуални действия, предприети от Николай Попов, обществеността ще бъде надлежно информирана за резултатите“, информират от КФН.
Направените медийни внушения и тиражираните лъжи и манипулации, че КФН заедно с БНБ е подкрепяла идеите за т.нар. банкова ваканция „не отговарят на истината“, пише още в съобщението, в което се пояснява, че представители на КФН „не са участвали в дискусии в каквито и да са формати, както на политическо, така и на експертно ниво, на които да е била обсъждана подобна тема в най-широк смисъл“.
„Отново по повод появили се публични твърдения искаме да изтъкнем, че КФН и нейни представители никога и по никакъв повод не са коментирали стабилността на банковата система или нейни участници, включително КТБ АД, тъй като КФН няма правомощия, свързани с надзора на банковата система, както и не разполага с информация за осъществявания над банките надзор и предприети мерки от страна на БНБ", категорични са от КФН.
21:12 | 13.09.22 г.