„Основен елемент на нашата стратегия е ЦСКА да стане публично акционерно дружество. На феновете на клуба, на широки маси бизнесмени, ще бъдат предложени акции. Които придобият акции, ще могат да търгуват на борсата. Целта е под публичен и прозрачен контрол да върнем дълга и да върнем развитието на клуба“. Това обяви преди няколко дни Александър Томов от сдружението „Червени шампиони“.
Не всички специалисти обаче вярват в подобна възможност. Investor.bg получи становището на наш компетентен читател, който пожела да остане анонимен.
Безспорно за футбола в България е важно да съществуват и ЦСКА и Левски, и Ботев и Локо Пловдив, и Черно Море и Берое - и всички клубни отбори в страната да се в добро организационно и финансово състояние. защото само така ще можем да разчитаме на добър футбол и добър национален отбор.
Но все пак има някои непреходни бизнес и финансови правила за работата на една корпоративна структура (акционерно дружество), още повече - допуснато за публична търговия на регулиран пазар (фондовата борса).
В тази посока на разсъждение смятам, че сегашното акционерно дружество ЦСКА АД с мажоритарен собственик „Лира инвестмънт” почти няма шанс да получи статут на публична компания съгласно законите в страната и европейските дерективи за издаване и търгуване на финансови инструменти.
Аргументите за това становище са следните:
1. Концептуални несъответствия. През 1981 година Тотнъм става първият клуб, листван за публична търговия в Лондон. Финансовите експерти са били доста скептични за пазарния потенциал на едно такова действие. Аргументите основно са били, че всички привърженици ще са готови да бъдат акционери и така акционерната компания ще има лесен и евтин достъп до финансиране.
Но както много пъти пазарът е доказвал, че е място за професионални и в повечето случаи за институционални играчи – в случая с футболни клубове – фондове за частен капитал или хедж фондове. За пример мога да посоча футболните клубове, листвани на борсата в Истанбул – Фенербахче и Галатасарай, където освен мажоритарните собственици привържениците държат около 5-10 % от капитала на клуба и до 30% в ръцете на хедж фондове.
Така че, ако се очаква лесно да се съберат пари на база на фенската емоция, този резултат няма да е окуражаващ – едно е да си фен и на маса да кажеш, че утре ще купиш акции за 1000 лева, друго е да запишеш акции и платиш 1000 лева. Основният проблем на нашия пазар е липсата на институционални рискови инвеститори, които да дадат необходимата финансова стабилност на проекта.
2. Изискванията към проспекта на кандидата за публична компания. В ЗППЦК много точно е описано какво трябва да съдържа регистрационният документ на един проспект, внесен за одобрение от КФН. Основните изисквания са за описание на бизнеса, финансовото състояние на компанията, конкурентната среда, кои са основните допускания за представения бизнес план. Скептичен съм, че при публично обявеното финансово състояние на ЦСКА АД КФН би одобрила проспект с подобни параметри и как това би защитило интересите на инвеститорите.
3. Законови изисквания към публичните компании. Една от най-важните защити на акционерите на едно публично дружество е по-важните решения и разпоредителни сделки със свързани лица да минават през ОС на дружеството. Трудно ще е оперативно да се съчетаят законовите изисквания и стандартните футболни бизнес практики в България. Обикновено финансирането на клуба основно идва чрез парични вноски от мажоритарния собственик, които се оформят като кредити и в последствие се трансформират в акционерно участие. Само че увеличението на капитал на едно публично дружество става само чрез емисия на права, а сделки със свързани лица стават само с решение на ОС /ако надхвърлят 2 % от активите/. Все още спонсорските договори не са достатъчни за пълна издръжка. Приходите от продажба на футболисти са по-скоро допълнение към парите на собственика, а в България не съм сигурен, че скоро ще има благоразумна банка, която да кредитира футболен клуб с цел оборотен капитал или за закупуване на футболисти. Историята през последните 20 години е пълна с негативни примери за фалити на клубове заради неразумна финансова политика, основана на кредитно финансиране – Борусия Дортмунд, Лийдс Юнайтед, Глазгоу Рейнджърс и др. Но изброените клубове са били шампиони на своите първенства максимум пет години преди да фалират. В България за „щастие” не говорим за финансов феърплей, просто сме много бедни и е добре, че банките са консервативни. И още един аргумент по тази точка – веднага, след като фамилията Глейзър купи Манчестер Юнайтед, а Хикс и Жилет придобиха Ливърпул, инвеститорите делистнаха двата клуба от борсата в Лондон. Аргументите им бяха, че така много по-лесно ще финансират и управляват компаниите, респективно - клубовете.
4. Контратезите на фена и акционерите. Как ще съчетават интереса си феновете – те искат нови, по-класни, респективно по-скъпи футболисти, а акционерите искат доход от инвестициите си – по-разумно и ефективно управление на финансите на клуба, без свръхзадлъжнялост и без финансови рискове.
Ярък пример за това противопоставяне е английският отбор Лийдс (шампион на Англия за 2000 г.), който през 2003 г. обявява банкрут, след като е свръхзадлъжнял към своите кредитори включително и към три регионални банки. Феновете искат Шампионската лига и за целта клубът взима кредити от над 50 милиона паунда. С това не са съгласни група инвеститори (с около 35% от капитала), които са на мнение, че нещата трябва да вървят по-плавно и затова решават да напуснат клуба, след като Бордът на дружеството застава на страната на феновете.
За покриване на дълга се залагат правата на всички футболисти, като се разчита на премията от УЕФА при спечелване на лигата, но през 2001 Лийдс губи от Валенсия на полуфинала и така за погасяване на задълженията трябва да се разпродадат футболисти и активи. Оказва се обаче, че и това не е достатъчно и след две години агония регионалният съд в Лийдс, Йоркшир, обявява фалита на ФК Лийдс АД.
5. Изрядни финанси.
Това е тема, която не се нуждае от коментар - самите факти към момента са красноречиви. Отново с цел защита на инвеститорите не мисля, че КФН ще допусне дружество с такова поведение да акумулира средства публично. Още повече - за да има авторитет една компания на борсата, то тя трябва да приеме и спазва кодекса за корпоративно управление – нещо, което обявената структура на дружеството трудно ще изпълни.
6. Изборът на посредник. Не знам кои са били поканените посредници да представят оферти пред ръководството на клуба за изготвяне на проспект, но който и да е бил, логично е трябвало да посъветва клуба да преструктурира финансите си и чак след три-пет години да предприеме заявените стъпки за публичност. Самата професионална етика изисква да се селектира материала за пазара, а не да се взима всяка поръчка, само и само, за да се получи комисионна. Да, ситуацията е тежка, пазар няма, но няма и да има, ако самият бизнес не постави солидните стандарти и не възобнови доверието на инвеститорите в професионализма както на брокерите, така и на публичните компании.
22:25 | 11.09.22 г.