Приватизацията на БФБ-София и Централен депозитар е спряна поради „променената инвестиционна обстановка в страната“ е един от мотивите в писмо от Министерството на финансите до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол от 20 февруари 2013 г., съобщи МФ.
Другото мъгляво обяснение в писмото е „изтеклият значителен период от време от решението на Министерския съвет на Република България за приемане на „Концепция за интеграция на Българска фондова борса – София АД и Централен депозитар АД в европейските и световните капиталови пазари“ и от възлагането с писмо на Министерството на финансите на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да организира процедурата по приватизация на държавното участие в двете дружества“.
Концепцията за приватизация на БФБ-София АД и на Централен депозитар АД е приета от правителството на 6 април 2011 година. След това се извършват необходимите законодателни промени, както и дейности по консолидирането на капитала на двете дружества. Самата приватизация на двете дружества е възложена на АПСК с писмо от 13 март 2012 година. Министерството на финансите е собственик съответно на 50,0542% и 42,70% от капитала на БФБ-София АД и на Централен депозитар АД.
В действителност критериите към приватизацията на БФБ-София бяха високи. Кандидат-купувачите бяха ограничен кръг от най-големите световни борси като London Stock Exchange, Deutsche Boerse, виенската CCE Stock Exchange Group и NASDAQ-OMX. Правителството обяви, че критерият ще е качеството на купувача, а не колко пари предлага.
Всъщност обаче правителството вдигна летвата, като листва БФБ-София на регулиран пазар и така получи пазарна оценка за акциите. Така си затвори пътя да продава под тази пазарна цена, защото така щеше да предизвика голям политически скандал, защото е лесно на която и да е опозиционна партия да каже „борсовата оценка е 19 млн. лв., а вие продавате за 10 млн. лв. Далавера!“
Представете си, че дадена българска банка иска да се продаде, но само на някоя от големите банки в света, примерно тези от Топ 3 по активи - Deutsche Bank (с активи за 2,8 трлн. щатски долара), HSBC (2,6 трлн. долара) или BNP Paribas (2,54 трлн. долара).
Представете си, че основният акционер в тази банка регистрира акциите й за търговия на БФБ-София и остави пазарните участници да повишат цената й при ниска ликвидност. Биха ли се заинтересовали Deutsche Bank, HSBC и BNP Paribas от тази българска банка с над 1 000 пъти по-малки активи? Именно поради високите критерии дойде и провалът на приватизацията. Разбира се, вероятно е по-добре да има провал на приватизацията на БФБ и ЦД, отколкото те да попаднат в някого, който иска да ги купи, да вдигне таксите и комисионните и да издевателства над пазарните участници.
И без приватизация Централен депозитар работи по проекта Target 2 Securities на ЕЦБ и ще предоставя услуги, еквивалентни с тези на големите депозитари в Европа.
Големият въпрос с бъдещето на БФБ-София и ЦД остава Първият вариант е те да останат с преобладаващо държавно участие и да се развиват според исканията на членовете си (инвестиционните посредници) и другите си клиенти (емитентите). Такава е например ситуацията с Ръководство въздушно движение ЕАД, което договаря инвестициите си и цените на услугите си с асоциацията на авиопревозвачите в Европа. В полза на акционерите клиенти е и работата на Борика-Банксервиз АД. Такава е и оригиналната идея на Централен депозитар и БФБ-София.
Вторият вариант е БФБ-София да се приватизира на всяка цена, като тогава има риск новият собственик да тероризира пазара с високи такси и комисионни.
Третият вариант е БФБ да се подари (включително да се продаде на ниска цена) на някоя от глобалните борси.
Времето ще покаже какво ще се случи.
Свързани компании:
07:44 | 11.09.22 г.