„Необходима е повече информация за публичните дружества в България. Например разкриването на акционерите в дадено дружество беше ограничено и така трудно се доказва свързаност между лица, което позволява гласуване на решения в полза на мажоритарния собственик“, заяви Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК Доверие, по време на конференцията „Бъдещето на капиталовия пазар“.
„Не повече от 5 компании публикуват отчети на английски език. Дори в отчетите на български език информацията не е достатъчна, като ние можем да направим по-пълен анализ на чуждестранни компании, защото за тях има повече информация. Традиционно, българските компании не оповестяват прогнози и вижданията си за бизнеса, все неща които са стандартни за чуждите борси. За съжаление от наша гледна точка компаниите на БФБ, предоставящи пълна информация, са малко и сме ограничили участието си, така че да не правим компромиси“, сподели Петкова.
„Нужни са свежи пари, за да тръгне пазарът, но се чудя откъде ще дойдат“, заяви Илиян Скарлатов, изпълнителен директор на Кей Би Си Секюритис.
„Индивидуалните инвеститори са мъртви, договорните фондове не са активни, пенсионните фондове не купуват. От четири години търся чужди инвеститори и те ми казват: Защо очакваш ние да купуваме, когато местните инвеститори не купуват. Защо ние да вярваме на вашите компании и мениджмънт, след като вие не вярвате. Аз обяснявам, че пенсионните фондове са стигнали лимитите си, но те ми казват, че това не е сериозно“, сподели Скарлатов.
Според него българските компании трябва да се листват двойно на пазара в Румъния, а не в Полша, защото с Румъния сме в един и същи клуб.
Който идва да инвестира в България, не очаква отчети в стил IBM, JP Morgan и т.н., смята той. Някои ни квалифицират като развиващ се пазар, други като граничен или периферен пазар (frontier market).
“Докато не се съживят покупките от индивидуалните инвеститори и договорните фондове, нищо няма да се случи, защото няма ли свеж паричен ресурс пазарът няма да се раздвижи. Но в момента не виждам откъде ще дойде свежият ресурс и силата на борсата“, заяви Скарлатов.
„Все пак пенсионните фондове са си най-големите инвеститори в България, но пространството започна да става малко за нашите мащаби. Проблем е фрий-флоута, който е около 20%. Това е твърде малко предлагане. Ако някой иска пенсионните фондове да се активизират, трябва да поработи върху законодателната рамка. Проблем е ежедневното оценяване на активи", посочи Даниела Петкова. "Нямаме съмнение, че инвестициите в акции са дългосрочни за икономиката, за разлика от тези в дълг. Вместо да се възползваме от инвестиция в акции, която е 20-годишна и тогава да се оценява, ние се борим всеки ден с оценяване на портфейла. При такава законодателна рамка и спомнете си само колко се изговори за отрицателната доходност през 2008 г. Това във всички случаи определя поведението на пенсионните фондове в България и другите държави, където има такъв регламент“, заяви тя.
21:23 | 13.09.22 г.